Лютеницата на новия председател

Day 4,350, 05:09 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Дон Боболино бодро крачеше по коридорите на партийната централа. Плътно зад него се движеше агент Бончо, който зорко следеше никой да не се приближава на повече от два метра до новия лидер на Нова България. Всъщност той не се притесняваше, че някой може да посегне на Председателя, а просто самият той имаше чувствителен нос. Днес в столовата на партията обядът се състоеше от шкембе чорба и пържени тиквички с чеснов млечен сос, в резултат на което повечето членове ухаеха на антивампирска отвара. Зад агент Бончо свенливо пристъпваше ослепително красивата секретарка Мари Пена.



Тримата се спряха пред масивна бяла врата от 100-годишен дъб, на която се мъдреше табелка „Председател“. Ключалката представляваше сложно устройство за разчитане на точния брой на хромозомите, намиращи се в клетъчната мембрана на най-горния слой на човешкия палец. По този начин само председателят на Нова България и оторизираните от него лица можеха да достъпят този кабинет. И така, вратата се отвори с пронизително скърцане веднага щом Боболино постави палеца си върху указното място.

В единия ъгъл на просторния кабинет бе поставено скромно бюро отрупано с папки. Председателят взе една от тях и небрежно проечете надписа на корицата, който гласеше: „Как да станем президент - ръководство за новобранци“. Отегчено захвърли обратно ценното четиво и припряно се приближи до мокрият бар, който се мъдреше в противоположния ъгъл на стаята, заемайки голяма част от помещението. Бончо вече се бе настанил там и последователно опитваше от всяка една бутилка. Когато Боболино го изгледа укорително агентът повдигна рамене и каза:

- Задълженията ми включват да опитам всичко, за да не би някой да Ви отрови. Данните ни сочат, че са се провеждали доста купони, така че не знаем кой и е бил тук последно и какви са му намеренията.

- Ахам – кимна Боболино – Прав си. Я сипи един черен Капитан Морган с лед.

Бончо грабна една бутилка и отпи няколко огромни глътки от нея. Внезапно се опули и се хвана за гърлото. Лицето му почервеня, а очите му съвсем се изцъклиха. Закашля се диво, Боболино се спусна към него и уплашено се засуети около изпадналия в беда агент. Последният падна на колени и с неистови усилия успя да изкашля парче пластмаса. Беше се задавил с дозатора на бутилката.

- Да Ви сипя ли? – изхриптя той и посочи към рома.

- Ще пропусна – измърмори Боболино.

В това време иззад гърба му прозвуча изненадан вик. Беше Мари Пена, която бе отворила един огромен шкаф и се взираше в купчини с кашони. На тях се мъдреше огромен надпис „Лютеница“.



- Какво по дяволите е това? – изуми се Боболино - Тук има поне 16 000 бройки. И като гледам качеството е все к5. Какво се предполага да правим с това?

- Шефе – обади се агент Бончо – аз имам малко сиренце. Можем да забъркаме една разядка и да я изпием с ракията.

Мари Пени се разплака. Сълзите размазаха силния й грим и придадоха хелоуински вид. Бобилно я загледа неразбиращо:

- Ама какво сега? Какъв е проблемът?

- Аз такова. Хлъц! Не мога да изям толкова. Хлъц! Нали съм на диета! Хлъц! Милост, шефе!

Боболино изгледа укорително двамата си подчинени:

- Докато идвах към партийната централа с бронираната си „Карума“ ми направиха впечатления няколко неща. Първо видях, че пред хранителните магазини са се извили огромни опашки. Цените последните дни са скочили двойно, защото скакалци от породите „КОД“ и „Андес“ са опустошили испанските ферми. Резултатът е криза, при която някои играчи дори ровят по кофите, а други са изпостеляли от глад и в момента са почти невидими. Затова слушай моята команда! Нареждам да опнете пред партийната централа една сергийка и да раздадете лютеницата и сиренето на всеки български гражданин оставил коментар, независимо от неговия пол, възраст, партийна принадлежност и сексуална ориентация. Да нахраним България!

Минути по-късно започна раздаването на лютеница к5 срещу коментари.