В бункера

Day 4,113, 12:27 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Kolovrat Petrovich

Наслаждавах се на няколкото свободни часа градска отпуска, когато телеграмът ми изтрещя и получих съобщението: "Боец Коловрат Петрович, явете се незабавно в секретния щаб на отряд БАГАТУР! От командването".


"Ама то щаб ли имало" - помислих си аз - "че при това и секретен". Докато се чудех какво да предприема, къде да го търся този секретен щаб, в дясното ми ухо нежен женски глас (нещо средно между Цуци, Дзънка и Меглена Кунева) ми прошепна: "Не се оглеждай, а тръгни направо през тревната площ, после завий надясно..." - съвсем се стъписах, огледах се, бях напълно сам. "Сигурно са новите нанотехнологии, имплантират ти го в ухото и после се чудиш кой от къде напада. В Алианс имало такива, казват" - помислих си, но нямах време да търся доказателства.



Изминах около 250 метра по права линия, после завих и отново чух нежната инструкция да спра. Пред мен се отвори кръг направо в тревата, и видях нещо като елеватор, асансьор, но само имащ под. Направих крачка, но не можах да стъпя на платформата. "Моля да се удостоверите" - прошепна нежният женски глас. Пфффффф! Натикали сте ми нещо там в ухото, знаете кога правя номер едно и кога номер две.... А искате да се удостоверявам!! Е, наложи се да си въведа мейла и паролата за eRepublik, няма как. Било заради Плато.



Спускането продължи около минута и половина, завърши с кихането на пневматиката. Инстинктивно слязох от платформата и се озовах в коридор, осветен с приглушена светлина и стени, оцветени в кремав цвят. "Добре дошли в секретния бункер на БАГАТУР и БНФ" - прошепна нежният женски кибер глас в ухото ми - "Радиационният фон е нула цяло, тринадесет стотни микросиверта - в нормата" - сега загрях защо боята на стените на бункера е в кремав цвят: това е специална боя, която при наднормено ниво на радиоактивния фон се оцветява в различни цветове, според степента на облъчване. По този начин намиращите се в бункера биха могли да си спестят дозата облъчване, като заобиколят опасните зони. Чудех се каква е тази радиационна опасност стотина метра под земята, но предположих, че енергетиката на съоръжението се осъществява от ядрен реактор (по-късно това мое предположение се потвърди напълно, но за това ще пиша друг път).

Нежният глас не направляваше по коридорите. За подземие това бе сравнително приятно място, не като описаното от Дон Боболино мрачно подземие на Парламента... Преминавайки през нещо като "пионерската стая", но подредена доста семпло, зърнах българския трикольор, знамето на БНФ и знамето на БАГАТУР, на стената бяха портретите на бивши и настоящи ръководители на партията: Empiree, Щурман, Светослав Тертер, Подкрепа, Greevas, Ultrabotev, Гияс…



Нежният глас ме упъти и стигнах до блиндирана врата в цвят каки, на която пишеше "Отряд БАГАТУР. Началник". Понечих да почукам, но вратата сама се отвори и влязох.

- Боец Коловрат Петрович по ваше нареждане! - и откозирувах.

В кабинета, три на пет метра, имаше няколко маси, разположени под прав ъгъл една спрямо друга, отрупани с всевъзможни устройства, компютри, монитори (монитори имаше и окачени по стените - на няколко от тях се проектираше картата на Новия свят). Зад едната маса седеше командирът Гияс, облечен в черен комбинезон на танкист, на съседната Щурман, със светлосиня униформа на летец. Щурман премяташе от ръка на ръка чисто ново тесте карти за игра, омешвайки ги ефектно. Пред Гияс стоеше разбъркано кубче на Рубик.


- Здраве желаем, боецо - отсече Гияс - Твоите подвизи станаха всеизвестни, доста хулигански прояви имаш, но ти си най-добрият ни танкист в първа дивизия, спечели конкурса... Но ето, че за теб имаме ново задание.



Наострих слух. Какво е това ново задание? Щурман продължава да си меша картите, Гияс леко премести кубчето. Леко.

- Понеже Щурман идва в БАГАТУР, решихме ти да поемеш неговия отряд. Използвай го за своето максимално развитие. Имаш нашата подкрепа.

Още осъзнавах какво точно се е случило. Щурман както правеше разни фигури с картите, като че ли с поглед ми каза: "Грижи се добре за него".

Отдадох чест, обърнах се кръгом и се върнах към "горния свят". В казармата на БАГАТУР си събрах нещата в мешката и си взех довиждане със събратята по служба. За мен започваше нов ден, в нов отряд, с нови битки, за което ще разкажа по-късно.

А сега, моля да ми дадете по един коментар за мисията...

Коловрат

пп. Поради запитвания на трудещите се: