Кактусът ми Алабама

Day 3,853, 04:34 • Published in Bulgaria Bulgaria • by MasonGreenwood
Привет, сънародници! 🙂



Аз съм си емоционален човек и не мога да остана безразличен към нещата, които не ми харесват. Понякога това си е добро качество, понякога е по-скоро бич.

Няма какво да увъртам, нито пък смятам да бъда многословен. Писна ми от всичката тази злоба, агресия, простащина, от разследвания и еснафско мислене. Топът редовно се пълни с това.

Затова реших да взема нещата в свои ръце. Чували сте за пречистване с огън.
Сега ще видите пречистване с кактуси.




Надявам се, че с моя лицеприятен кактус ще успея да изместя някои нелицеприятни статии от топа.




Това е моят Алабама.




Алабама е подарък от майка ми. Заедно с Брендо и Уисконсин (за тях някой друг слънчев ден). Веднъж, когато майка ми се канеше да ходи в Практикер, й казах да ми вземе кактуси. Не знам какво прищрака в главата ми тогава.. та аз никога не съм се впечатлявал от градинарство, отглеждане на цветя и тем подобни ЩУРОТИИ. Но пък изведнъж поисках кактуси.

Това се случи преди повече от година. Алабама беше съвсем малък. Поливах го ежеседмично по малко, мерих със спринцовка колко точно вода му сипвам.. в мен се зароди някакъв бащински инстинкт. Аз си знам, че съм хапче, да. И все пак се изненадах от себе си. Все още го местя към слънцето. Прозорците в кухнята са с източно изложение. С Алабама си пием кафето там. После го местя на западната тераса и отпрашвам. Вечер си го прибирам вътре.

И ако все още някой чете статията ми, навярно и той има кактуси.
Затова и ще използвам момента, за да попитам - как гледате вашите кактуси?
Правилно ли правя, че го поливам по малко на всеки 2-3-4 дена? И че го местя постоянно на слънце?

И друго - кога ще си спретнем конкурс за най-хубав кактус?


Повече усмивки!