Нюансите на една силна войска

Day 1,245, 07:21 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna

- Revenge? Да, наистина е от нашите - отговаря за защитните системи - каза ми Shnor Hell веднъж по време на една от редките ни срещи на четири очи. - Всъщност това е човекът, който спаси Morgenrot и създаде ваксината за цивилните.
- Впечатляващо е - отговорих. - Абсолютно всеки тук е специалист и владее своята област до съвършенство. Колко време ти отне да събереш този екип?
- Вашата група от комуната е също внимателно подбрана - получих вместо отговор. - Всеки от вас има някаква вродена дарба или нещо, което го прави необикновен и важен. Вероятно за някои от тях си се досетила в процеса на обучение.

Кимнах.

- Марина има невероятни рефлекси. Почти е невъзможно да бъде победена в близък бой. Velik Gogov има фотографска памет, а Iliya... - тук се поколебах.
- Много силен емпат. Изключително ценен кадър.

Не се изненадах.

- На Ass Holev черното чувство за хумор ли му е специалното умение?
- Да кажем, че има връзки в много различни прослойки на обществото - засмя се Shnor Hell.
- Особено в подземните, нали? - ухилих се в отговор.
- Можеш ли да познаеш каква е ролята на SvetlioBG? - попита ме и след като свих рамене сам отговори: - Спящ агент.

Очите ми се разшириха.

- Искаш да кажеш, че е програмиран да убива?
- И то не само виртуално. Той е част от една по-различна програма, която за малко да излезе извън контрол. Деактивирахме всички агенти, но един запазихме. Никога не знаеш какво ще ти потрябва.
- Защо имам чувството, че останалите, посветени в проекта, не знаят това? Поне той самият знае ли какво представлява?

Отговори ми обичайната усмивка. Замълчах за момент, после в главата ми се оформи въпрос, който си задавах от много време насам.

- А аз защо съм тук?
- Защото сънуваш. Сънуваш онова, което предстои, а това е нещо, което никой информатор не може да ни предложи. Не по-малко рядка дарба от останалите.

Заекнах.

- Ама ти откъде...
- По-важният въпрос е каква връзка имат сънищата ти с реалността.

Мразех да не ми отговаря на въпросите, но не можех да му се сърдя. Въпреки малкото време, с което разполагаше, винаги се интересуваше какво се случва с нас, искаше мнението на всеки от нас за някои неща. Всички го оценявахме и му бяхме благодарни. Мисля, че за разлика от тях обаче, се бях привързала една идея повече, отколкото трябваше. Shnor Hell беше най-близкото до баща, което някога съм имала. Зареях поглед в пространството.

- Понякога виждам и докато съм будна... като халюцинации - чувам, усещам. За тях съм сигурна, че значат нещо. Но повечето пъти минават през главата ми мисли, толкова сиви и обикновени, че отминават без да им обърна внимание и разбирам, че са били важни, чак когато нещо наистина се случи. Не знам как да ги разпознавам - кое е просто мисъл и кое има значение.
- Този проблем вече има решение. Имам нещо предвид. – успокои ме Shnor Hell. – Сега най-добре иди да си стегнеш багажа – ще има събиране в Благоевград, на което е желателно да присъстваш.
- Кого ще наблюдаваме този път? – попитах.
- Приотетната ти задача ще бъде да се забавляваш – отвърна ведро той. – Трябват ти няколко дни далеч от всичко това. И не само на теб.

Това можеше да значи само едно. Задаваше се нещо много голямо.

To be continued...