Join the new world

Чували ли сте за пеещите гори на планетата Кимерия? Не? Днес те са резерват и туристическа забележителност. Съвсем не беше така в ония пионерски времена, когато ние-земляните пристигнахме там.
Истински рай от зеленина и кристален въздух. Планински езера, недокоснати от риболовна пръчка. В представите на инвеститорите вече се заформяха уютни дървени ваканционни къщички.
Кимерианците обаче объркаха всичко. Първата експедиция в горите се завърна с трима оцелели, трескаво разказващи за зелените същества с клонести ръце и лукоподобни глави. Местните им бяха счупили лазерните резачки и убили дървосекачите.
От втората експедиция на учения Турел беше останал само дневника му край лагерния огън.
Този дневник , с опърпани нечетливи страници се беше озовал в ръцете ми....
х х х
- Хм...- каза ръководителят на базата и изтръска пепелта от пурата си с огромното си ръчище.- Та казвате, че сте по контакта?
- Да, дневника на Турел дава някакви насоки- измънках аз под не особено гостоприемния му поглед.
- Турел, луд за връзване- махна пренбрежително с ръка Хенри Прайз- И не по-малко луди и вероломни туземци. Режем дърветата под охрана на компанията. Охрана! Пръскаме луди пари! А вижте- първото селище е почти готово, като на картинка.
- Но те сигурно са поискали нещо?- отвърнах, намествайки се в неудобния стол.
- Поискали? Не пипнаха нищо от оставените вещи. Даже не ги помирисаха, ако имат носове! Помнете! Те не ни искат тук! Ако искат- това е нашата плът и кръв по Бог знае какви причини.
- Но сигурно има начин..- възразих аз.
- Начин? Начинът е само един- да прочистим горите от тази напаст. Но ония твърдоглавци от Галактическия парламент са страхливци...