Join the new world

[някъде из реална София]

Пред самия вход на кооперацията ме чакаха запалени фарове и отворена врата. Мълчаливо седнах на мястото до шофьора и погледнах хладно човека до себе си.
Valentin Krastev включи лаптопа си и рече:

- Най-добре е да се убедиш сама.

След което пусна аудиозапис, от който чух собствения си глас:

- Намерихме Kasiopeia... Слава Богу, жива и здрава е, но е на страната на Борил. Чудя се какво го накара да се обърне срещу нас... Нещата се развиваха толкова добре.
- Просто не сте забелязали навреме, че е имало нещо – отговори Viktaz. – Може да се случи на всеки, не се обвинявай. Успяхте ли да намерите човек за защитнита система?
- Да, един варненски играч, когото бях сканирала в началото... Много способен, изчисти чипа ми за нула време и даже сложи някаква нова защита, за да не ме хакват повече.
- Така ли? Каква по-точно?

Valentin Krastev спря записа.

- Има още много такива у тях.

Нещо ме жегна, дълбоко и силно. Бях изиграна от единствения човек, на когото се осмелих да имам доверие извън тази извратена система, в която бях затънала. Без да се замисля, излях гнева си върху най-близкия възможен приемник.

- Ти защо си влизал в чужда къща?
- Ако не го бях направил, сигурно никога нямаше да разбереш истината.
- Каква истина? Това нищо не доказва – срязах го аз.
- Разбирам, че си засегната, нормално е. Още повече, че снощи си си позволила да се отпуснеш...
- Нямаш никакво право да нахлуваш така! – креснах аз.

Той ме изгледа.

- Човекът те е предал и е давал информация на врага ти, а ти се хващаш за това?
- Не знаеш дали я е давал на когото и да е.
- Защо иначе ще ти задава такива въпроси и ще те записва?
Той измъкна от джоба на палтото си флаш драйв.
- Може би това ще ни каже повече. Намерих го преди малко горе...
- Знаеш ли – засмях се нервно, – без мен!

Тръгнах да излизам от колата, но Valentin Krastev ме хвана за ръката.

- Погледни ме. Следя го от няколко седмици, прекалено много въпроси възникнаха оттогава. Колкото повече знаем, толкова по-добре.
- Кой си ти? – поклатих глава невярващо. – Вмъкна в живота ни отникъде и изведнъж започна да те интересува толкова много какво се случва с нас?
- Аз съм обикновен журналист, но съм и един от вас – отговори той.

Флашката зареди и той отвори папката. На нея имаше само един текстов файл, чието съдържание беше връзка към някакъв сайт и номер – 9-355. Страницата се оказа празна, с изключение на малкото поле по средата с наспис „ПАРОЛА”. Valentin Krastev въведе цифрите и натисна Enter. Сайтът зареди картинка, която приличаше на коледна картичка – с елени и шейна, но вместо поздравителен надпис, отстрани беше изписан софийски адрес.



[няколко часа по-късно]

Екипът ни беше свикан на живо, защото изглежда вече виртуалното пространство беше всичко друго, но не и сигурно. Събрахме се в същата бирария, в която за първи път ILoveU2 ми разкри съществуването на Отряд „Четвърта Зора”. Всички дванадесет на брой присъствахме, срещу нас на масата седеше Shnor Hell, а от двете му страни – IvJorell и ILoveU2.

- Първото място беше чисто, както и очаквахме. Абсолютно празен апартамент, без дори един отпечатък или знак от присъствие. На адреса, който Саша даде тази сутрин, обаче открихме хранилище с копия на важни файлове от архивите на ОЧЗ. Сред тях имаше досиета на наши агенти – Stamb0, Revenge, но специално внимание е обърнато на Juji.

Всички погледнаха към нея, а тя беше впила поглед пред себе си. Ass Holev млъкна и се обърна към Shnor Hell в очакване. Той кимна, огледа всички ни и спокойно, както винаги, каза:

- Отдавна имам известни подозрения и днес те се потвърдиха. Най-вероятно човекът в дъното на всичко това е мой стар познат. Съжалявам само за това, че не приключих с него последния път и се налага и вие да страдате от моите грешки. Сигурно вече сте се досетили – той иска уникалната технология, която ДУЛО тестваха преди няколко дни и която вече успешно прилагат.

Хамелеона. Програма, разработена от Juji специално за агентите на ОЧЗ. Позволяваше на всеки играч с чип, който я използва, да променя образа си във виртуална среда, създавайки камуфлаж по избор. С помощта на Хамелеона всеки можеше да приема какъвто пожелае образ, включително и на друг играч. Перфектна измама и опасен коз.

- Поради така създалите се обстоятелства, освобождавам всички ви от задължения и поемам лично щафетата за известно време. Ще ви уведомя кога ще продължим работата си, а дотогава ви съветвам да забравите играта. – Shnor Hell се обърна към Juji и добави – Най-добре ще е да заминеш за няколко дни. Ще ти осигурим всичко необходимо.

Тя се съгласи хладнокръвно, но можех да усетя тревогата й, която проникна във всеки един от нас. Shnor Hell вече се беше разпоредил всички записи за Хамелеона да бъдат унищожени, което концентрираше цялото внимание върху единствените двама души, които знаеха как да го програмират и използват – него и Juji. Горчивата ирония... Някога „Четвърта Зора” беше най-безопасното място на света, а сега всеки от нас тайно завиждаше на обикновените хора, които имаха скучна работа, ходеха на клуб вечер и водеха нормален живот.

На излизане от сградата Shnor Hell ме хвана за ръката и двамата изостанахме от групата.

- Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Аз вярвам в теб, имай и ти доверие в моите решения. Знам, че ще се справиш!

Гледаше ме особено – с нещо средно между тъга и нежност. Целуна ме по челото, стисна леко ръката ми и закрачи към черното волво в края на пресечката. Сигурно бях застинала за минута, преди мълчаливо да се приъсединя към другите. Това беше първият и последен път, в който той се държа с мен като с нещо повече от подчинен.

- Колата ми е зад ъгъла – каза Marina Radeva. – Кой идва с мен?

SvetlioBG и Iliya отговориха в един глас, аз само я погледнах и кимнах. Сбогувахме се с останалите и последвахме Марина. Точно излязохме на другата улица, когато телефонът ми иззвъня и на екрана се изписа непознат номер.

- Находчиви хора имаш в екипа си – гласът на Boril Karastoyanov ме накара да се закова на място. – Трябва да призная, Кръстев не го бях предвидил. Но пък и аз сигурно трябваше да избера някого, който не си носи тайните в джоба на сакото...
- Защо не се покажеш и не поговорим като големи хора? – попитах злъчно.
- Предупредих те, че трябва да се откажете. Сега се налага да ти покажа, че не се шегувам. Можеш ли да познаеш кой ще изгори?

Гърлото ми пресъхна. Този път щеше да е някой от нас. Ужасът се плъзна по вените ми и бавно започна да разяжда тялото ми.

- Защо ни мразиш толкова? – невярващо промълвих. Гласът ми прозвуча толкова жално, че накара спътниците ми да се обърнат учудено. Молех се да няма нужда да обяснявам и да прочетат в очите ми какво се случваше. – Опитах се, наистина...
- Трябваше да бъдеш по-убедителна.
- Моля те...
- Ще ти подскажа – когато искаш да заличиш нещо, се целиш в ядрото. И понеже знам колко обичаш фойерверки, специално за теб подготвих малко светлинно шоу.

Shnor Hell. Адреналинът внезапно изпълни тялото ми. Как да предупредя някого, на когото дори не знаех името? Обърнах се и се затичах обратно, изкрещявайки единственото, за което можех да помисля:

- НЕ ПАЛИ КОЛАТА!!!

Миг по-късно звук от експлозия разтърси пространството. Вълната ме събори, ушите ми запищяха, алармите на няколко коли наоколо се активираха. Отне ми може би около минута преди да успея да се надигна и да се огледам. Чувах писъци, виждах силуети... А на мястото, където допреди малко беше черното волво, сега се издигаха пламъци и гъст черен дим.

Някъде дълбоко в мен нещо се пречупи.

To be continued…