Deja vu - Дежавю

Day 1,976, 07:31 • Published in Bulgaria Bulgaria • by love myself


Селена Спарк ядосано затръшна вратата зад себе си. Направо не се побираше в кожата си. Уж винаги непредсказуема, а днес се държа като хлапачка. Така си е, самотата я караше да прави несвойствени за характера и неща. И онези тричките, съквартирантките и, как можаха да си организират почивките по едно и също време… Мразеше тези моменти, направо ги ненавиждаше…няма с кой да си кажеш дума, да гледаш филм или да излезеш да се шляеш… Както винаги вярна на импулса на лошия демон у нея, тя реши да излезе сама…безцелно уж, но съвсем самоцелно краката я заведоха до фургона на старата циганка, представяща се за древна индианка-шаман…дрън-дрън, точно на нея ли ще и обяснява, дето беше член на Американския Орлов кръг….но любопитството си е …ужасно нещо…
„Индианката” и гледа на карти, Сибила** естествено. После някаква сфера от нефрит, да де ама друг път, после кафе…накрая си мислеше, че даже ще и гледа на „чаени листенца” като мадам Спраут от „Хари Потър”…започна видимо да се киска и май с това предизвика гнева на старицата…
- Ти, мойто миче, май не много вярващ – зафъфли гневно гледачката. Не иска теб убеди, ама сън няма правилен, треба нещу прави спи.
Тук вече наостри уши. Наистина не спеше добре, изпити, работа, излизания… безсънието беше станал еженощен другар. Караше я да играе „Скрабъл”*** сама със себе си и да се опитва да успокои съзнанието си с хиляди видове чай. Все още не се доверяваше на волята си и не посягаше към лекарства.
- Сега, древно индиън традиции, дава теб дриймкетчър****. Тука плаща и зема.
Буйната кръв на фамилия Спарк за секунди щеше да експлодира, но наложила си цялото търпение на света, Селена плати десет долара и с престорена усмивка взе върбовите клонки, пера и тънки кожени каишки. Обърна се и рязко закрачи към вратата, а зад нея чу стържещ и режещ тон на нестройно пиано в ниска гама:
- Нема мъж, ни дене, ни у ложе…стане интересен…хахахахаха
Подразнена от дрезгавия и зловещ смях на дъртата вещица, младата девойка със замах отвори вратата на фургона и излезе в полумрака.
Притеснена, незнайно от какво, на бегом стигна до къщата на ГамаБетаМю***** и вече опряла гръб от вътрешната страна на вратата се опита да успокои пулса си.
Стаята изглеждаше нормално, изпънато до съвършенство покривало на леглото и, кръглата купа с вода и изкуствено цвете, плуващо в нея в ъгъла на масата, точно срещу леглото, разпръснати букви на „Скрабъл” върху цялата й лакирана повърхност.
Селена се отпусна, ха, почувства се безкрайно уморена и безтегловна. Погали перата в ръката си с пръсти и усети лек бодеж, може би кръвта започваше да циркулира нормално в крайниците й след толкова усилено стискане на юмруци.
- Е, платих за теб, нека ти отредим достойно място…
Боже, говореше си сама. Пак се сети за „лудите гъби”, съквартирантките и знаеше, че е егоистично, но й липсваха. И все пак, те не бяха виновни, бе виновен той. Нямаше да е в общежитие, ако преди година не бе я зарязал, заради поетесата от първи курс на Университета по Изкуства. Той, той и само той. Виновен, по-виновен, най-виновен…и все пак навсякъде виждаше знаци и него, отново и само него…
Тръсна глава и разпиля дългата си коса в различни посоки…пак се бе отнесла в спомени и мечти, а смисъл нямаше…Имаше просто нужда от душ, да, топъл дъждец...
Небрежно закачи Капана за сънища на средната пръчка от таблата зад леглото й и събличайки се в движение се отправи към банята. Нямаше представа колко време мина под струйките вряла вода, но съвсем отмаляла и превъзбудена от емоции, Селена се хвърли с въздишка върху леглото-както винаги бе решила да будува с книга в ръка. Беше нова, от непозната страна, поетични цикли на една българско момиче. Отвори на слуки :
Звяр


Глутница вие. Единакът мълчи.
Студ полунощ. Пълна луна.
Там отразени ме гледат очи,
които не искат да бъда сама.

Свита на топло. В завивки се губя.
Вълчият плам ме докосва. Свиреп.
Звяр, как успях да се влюбя –
жестоко и страстно именно в теб.

Глутница вие. Единакът мълчи.
Взор аз изпращам далече напред.
Там отразени ме гледат очи
и питат тревожно дали съм добре.

Мръзнат отвън зверове побеснели.
Сляпо сърцето с тях се е сляло.
Дали, когато сме сняг побелели
с теб ще туптим в огнено цяло.

Глутница вие. Единакът мълчи.
Точно към звяра аз смело вървя.
Там отразени ме гледат очи,
знаят без него аз съм сама.

Остана безмълвна, колко искрено и болезнено едновременно….Затвори очи да осмисли цялата тъга и обожание, събрани в петте стиха… за миг си представи, че си представя….
Студ, тъга, кръв…какво по дяволите става тук. Отвори очи и видя, че все още е на леглото, вратата към банята бе отворена широко, но не, това не е възможно. Тя бе сигурна, че затръшна с крак точно тази врата когато излизаше от там с небрежно паднали кичури мокра коса и бяла кърпа около тялото си. Луната надничаше през прозореца някак нехайно и все пак зловещо. Беше станала тъмно в стаята. Опипа леглото и докосна страниците на книгата. Все пак не сънуваше. Не знаеше дали това е добре или напротив. Чу звън, стресната обърна погледа си към върха на главата си и видя противното нещо на цена от десет долара звънеше. Изведнъж въздуха сякаш стана жив, имаше нещо там в мрака, бяха малки пламъчета. Очи ?! Боже, трябваше да престане да чете вечер… Нямаше как да са очи, беше сама в къщата. Или не беше…
Там в ъгъла сякаш изваяна от дим се виеше сянка, висока, плашеща и все пак примамваща. Усети, че е притеглена към ъгъла, но не стана, а сянката приближаваше. Различи очертания на мъж, би трябвало да са мъжки…страха бе сковал гласните и струни. Просто мислите и преминаваха с безумна скорост. И въпреки всичко бе мъж, мъж с крила. За секунда пое дъх през зъби, Ангелите имаха крила, това се сещаше на първо четене…а нещото неумолимо приближаваше. Стоеше до леглото-черен млад гигант, с антрацитени крила и най-ярките червени очи. Опита се да не гледа в тях, но така я примамваха, че някак от само себе си впи зеници в горящите въглени. Не дишаше. Не посегна да отблъсне черната ръка, която започна да се спуска към леглото. Усмивката на мъжа беше безумна и в същото време опияняваща. За кратък миг, колкото едни пърхане с мигли, тя се прости на ум с всички, които обичаше и я бяха обичали, дори и с НЕГО. Тогава ръката от сянка се докосна до перото на амулета и със зверски писък сянката изчезна.
Дали писъка бе истински или просто бе чула своя, когато се събуди цялата вир вода и със сълзи в очите. Огледа се навсякъде. Беше полумрак все още. Книгата бе до нея. Стана и взе кърпата от стола до леглото. Тръгвайки към банята погали перата с пръсти и пак се убоде. Трябваше да внимава повече. Изкъпа се отново. Тананикайки си Wrapped на Глория Естефан излезе от банята и в този момент грешката й бе, че се вгледа в кръглата купа отсреща…отражението на Капана за сънища бе повече от детайлно, а в центъра му едно брутално и в същото време ледено красиво пепелно мъжко лице я следеше с огнени очи. Току извиеше устни в сатанинска усмивка и бенката на лявата му скула подкачаше към пламъците, които може би бяха изгорили всичко върху главата му, там нямаше коса. Всъщност дали даваше огледално и бенката беше отляво, или реално отдясно…проклетото любопитство я накара да се приближи до масата и в секундата, в която протягаше ръце към образа мерна подредените на дъската за „Скрабъл” букви
ИНКУБУС******
И изпищя…
Събуди се пищяща и обляна в пот. Слава богу беше сънувала. Протегна ръка към стола и взе бялата кърпа. Тръгна към банята и посегна към перата….изведнъж рязко се обърна към масата и впери очи в сферичната купа…и изпищя…
Събуди се на леглото си обляна в пот и трепереща. Опипа леглото, докосна книгата. Пое си дъх и без да взема кърпата от стола тръгна към банята, тананикайки си Глория Естефан и този път без да се обърне започна да пищи…
Събуди се обляна в пот….



• * Déjà vu- Дежавю - Преживяване, при което човек усеща, все едно, че дадена случка вече се е състояла или се е случила неотдавна, но не може да се сети кога точно и обикновено това чувство е измамно.
• ** карти Сибила – карти за циганско гадаене, станали известни по времето на Наполеон Бонапарт и носещи името на личната му окултна съветница
• *** Скрабъл – вид американска игра на думи
• **** Dreamcatcher – дриймкетчър – капан за сънища, предпазва предимно децата от лоши сънища и кошмари. Индианско поверие на племето Лакота разказва как се е зародил този обичай
• *****Гама-Бета-Мю – в гръцката история буквата „Мю” е символ на изключителна и величествена женственост и обикновено гръцките хетери са удостоявани с такива златни букви на верижка като в историята се твърди, че една-единствена е удостоена от Александър Македонски с „Мю” – хетерата Таис
• ****** incubus - инкубус - паднал ангел, обладаващ дамите по време на сън, много груб и коварен любовник, отнемащ жизнената сила на жената

Бел. Ред. Въпреки, че темата е от конкурса „Мастиленият лабиринт 2”, не желая тази статия да участва в него и всяко нейно регистриране за участие, ще приема като лична обида.
Моля журито да се съобрази с тази забележка.