Join the new world

8/56

От броя коментари си ни личи, че си заслужаваме новите учебници !! Сега може и да затролят 🙂

Нека се преклоним пред героиството на тези хора и нека не го обвързваме политически ГОРДИЯ БАТАК

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Ако си направиш труда да потърсиш повече информация за кланетата през 30-годишната война, ще разбереш, че светът не започва и не свършва с Батак (само в Бохемия са изтребени 700,000 души). Нито кланетата по света. Хора умират и в момента в Сирия и в това също няма нищо справедливо.

Никъде не казано,че светът започва и свършва с Батак просто 17 май е годишнина от геройството на тези хора и реших да го почета.

Кракра, все пак статията е за България. Кланета по света има и то в много по-големи мащаби от посоченото, но надали чужденците ще тръгнат да си ги сравняват с баташкото такова.
А учебници, писани от политкоректни евро-атлантически толерасти няма какво да се коментират. Робство ли, "присъствие" ли... сега е модерна демагогията и подменянето на историята срещу солидно заплащане.
В момента издръжката на един "сириец" в България е равна на сумата от пенсиите на няколко българи... които биват клани за десет лева по селата от разни "момчета", а не от цигани.
Справедливостта е субективна, но истината не е.

: (

Оправи заглавието, 17 ма... рт/й 😉

Не ми дава ако искам да оправя заглавието трябва на ново да сложа статията.И мен това ме дразни.

Вечна памет на загиналите герои, мъже, жени и деца, клани по най-жесток начин от турците!
Българийо, за тебе те умряха!

Добре е да отбележиш, че датата 17 Май е по нов стил.

Просто календара е преместен с 13 дни напред иначе датата си е тази.Като освобождението вместо на 19 февруари е на 3 март.Историята никога не се повтаря. Тя, като всяко творчество, е с неизчерпаема фантазия и възможности. Всичко в нея обаче върви по едни и същи закони и поради това, че народите или хората не съблюдават тези исторически закони, често резултатите си приличат. Затова е важно да се знае за да не се повтори.

Не са клани от турци, а от помаци основно от село Барутин.
Там конфликтът е назрявал отдавна заради икономически интереси. Не е ясно точно каква е истината, но помаците твърдят, че батачанлии редовно пребивали хората от околните села, когато минавали през града и че дори там безследно изчезвали хора, но никой не предприемал действия, защото търговският маршрут минавал през Батак и жителите му имали много връзки в Пловдив и особено в Пазардик и дори уредили човекът, който им пасе говедата да стане местен полицейски началник (бъдещия Ахмед Ага). Според помаците, дори на Ахмед Ага не му се разминало в Батак - няколко месеца преди въстанието, му се наложило на връщане от Пещера да пренощува там и няколко батачанлии го пребили, взели му част от стоките и изнасилили жена му. При избухване на въстанието армията е в Босна и властите в Пловдив решават да мобилизират и въоръжат башибозука и Ахмед Ага Барутанлията се оказва военачалник и води действията срещу Батак, като най-дейни в клането са съселяните му от Барутин. Конфликти с помаците имат и Перущица, Копривщица и др. подбалкански градове. Останалото всички го знаем. След погромът на въстанието започва търсенето на изкупителни жертви по веригата - властите в столицата искат обяснение от районния център Пловдив защо са допуснали този погром и зверства, оттам се оправдават, че не знаели за местните конфликти и просто са организирали башибозука, докато дойде редовната армия и прехврърлят цялата отговорност на водачите на башибозука, съставен предимно от помаци. За залавянето на петима от водачите са обявени големи награди, Управата в Пловдив също дава фира.
Според батачанлии Ахмед Ага Барутанлията е заточен в Диарбекир, после е помилван (официалните обвинения, че едва ли не на своя глава е тръгнал да решава местни конфликти основателно отпадат, защото башибозукът е бил мобилизиран и изпратен там). Здравето му обаче е влошено по време на заточението и умира няколко години след завръщането си.

Благодаря за написаното, което ме накара да се разровя и прочета нова за мен информация относно клането!
Всъщност нека внеса една корекция, батачанлии не изнасилват жена му, а убиват сина му, който им е на гости по време на избухването на Априлското въстание, а го убиват понеже трябвало да се направи крачка "от която после връщане назад няма". Тази крачка не е никак случайна, както и крачките на Левски, Бенковски и Ботев, понеже те са знаели, че българите след реформите на султан Мурад 2 започват да се замогват, да носят фесове и да говорят на турски.

[removed]

Ще спра с разсъжденията си дотук и нека видим какво се е случило с Ахмед Ага после:

"След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче се разболява от проказа. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара та праща човек до Батак да потърси и повика да дойде при него войводата Ангел Керелов /сина на Трендафил Керелов изгорен на клада/ спасил се по чудо през 1876 г.
Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил “Евалла, чорбаджи”. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмедаа, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.
“Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши...” Излязъл Ангел навънка, намерил в селото ламба някаква, купил газ, върнал се, запалил ламбата. Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...” Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата.

На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят да възседне коня и да дойде, искал като го заровят, Ангел Керелов да присъства. През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща... "

А Вазов ще напише във Възпоменание от Батак:

"Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха."

Тия неща трябва да ни бъдат за урок!