Join the new world

[февруари 2011]

Звукът на войната постепенно заглъхна зад нея. Остана само тишината. И стъпки. Бързи стъпки. Учестено дишане. Секундите се точеха бавно, по-бавно, отколкото се движеха краката й.

Тичай. Тичай! ПО-БЪРЗО!!!

Това си повтаряше Morgenrot, докато се опитваше да стигне до собствения си завод за бухти преди испанецът да я разстреля. Беше забравила да си вземе достатъчно храна и сега се налагаше да действа инцидентно.

Раз-два, раз-два... Като фурия летеше покрай познатите фирми. Почти стигна, онова копеле обаче не се отказваше. Явно си я беше набелявал и нямаше намерение да я оставя на мира.

ТИЧАЙ, МОМИЧЕ! Още малко... Ето я! Точно зад завоя, *Buhta* EOOD ме чака. Какво по...

Пътят сякаш се разтегли и разстоянието ставаше по-дълго, вместо да се скъсява. Всичко се замъгли, вече не можеше да разпознае сградата, която търси. И в тази секунда на недоумение дойде болката. Пронизваща, непоносима, безмилостна.

Morgenrot се хвана за главата, без да осъзнава, че гласът й разцепваше въздуха в агония. Краката й се подкосиха и тя се срина както тичаше, падайки по очи. Ръцете й се ожулиха до кръв, челото й срещна цимента с цялата сила на гравитацията. Чу се едно тихо *пук*, което сложи край на зловещата симфония. В празното пространство отекнаха последни тихи нотки.

***

Влязох забързано в просторния офис, където десетки хора се движеха бързо и енергичното жужене на гласовете им придаваше позитивен тон на атмосферата.

Покрай мен профуча женска фигура, която плавно спря пред близкото работно бюро и затърси нещо в едно от чекмеджетата. Kasiopeia - чаровната брюнетка с правилни черти, сочни устни и красиви крака, която помагаше на ILoveU2 с организацията на операциите.

- Бориле! - провикна се тя. Една ръка се вдигна от другия край на помещението в отговор. - Бориле, случаят Mindgame, веднага!

Гласът й беше приятен и плътен. Спомням си, че първия път, когато я видях, се загледах по нея. Помислих си, че такава красавица няма как да си няма приятел. И че сто процента беше някой голям гадняр или някой много грозен, на когото всички мъже завиждаха.
- Заповядай, скъпа - появи се задъхан млад мъж, който поднесе с театрален жест дебела папка на Каси и я целуна нежно. Завъртя се на пети, намигна ми в движение и изчезна обратно към мястото си.

После видях него - Boril Karastoyanov - и разбрах, че бях сгрешила. Не много висок, с мътнозелени очи, съблазнително-саркастична усмивка и едва забележима обратна захапка, която в съчетание с всичко останало му придаваше леко свиреп вид и в същото време изглеждаше непоправимо привлекателно. Като хиена, която можеше всеки момент да започне да те гъделичка, да те опъне на масата или просто да те разкъса и оглозга. Хората като него бяха изклюзително опасни – от една страна вдъхваха доверие у всекиго, а от друга бяха тотално непредсказуеми. Затова и беше голямо щастие, че беше в екипа ни.

- Имаме нов случай, при това доста сериозен – обърна се към мен Каси. - Сигурна съм, че ще те заинтригува.

С тези думи тя се понесе отново елегантно и невероятно бързо към дъното на залата като ми направи знак да я последвам.

- 20-годишно момиче попада в психиатрията с тежка параноя след необясним срив по време на играта й. Trifon Zarezan вече разпита момчето, с което тъкмо се сражавала. Сринала се пред очите му, закрещяла неистово и изгубила съзнание. Предполагаме, че някой вече е напреднал достатъчно, за да пусне вирус през чиповете. Вероятно е опит за убийство.

- Неуспешен? Достатъчно умен, за да вкара вирус, но не и да прецени резултата? - попитах с недоверие.

- Знаеш какво казват - неведоми са пътищата виртуални. Мрежата е нещо твърде нестабилно, зависи от прекалено много променливи. Може и просто да е искал да я извади от строя. Всъщност е истинско чудо, че е оцеляла след подаване на такова напрежение към мозъка. По-страшното е, че приятелят й я открил все още свързана, но в безсъзнание. Когато се събудила, започнала да бълнува, да говори несвързано. Лекарите не са установили никакви физически травми, нищо, за което да се хванат. Просто внезапно се побъркала.

Прекосихме целия офис, за да стигнем до кабинета на Шефа. Трима души бяха наобиколили голямото бюро – IvJorell и NikolayMilev, които отговаряха за проследяването на заподозрените и тяхното сканиране, и Juji, с която тренирахме заедно в Русия. Отсреща седеше ILoveU2. Изведнъж се раздразних.

- Не че не се радвам да те видя, но докога ще продължава това? – попитах с досада. – Имаме ли началник или не? Получавам само анонимни обаждания и следвам насляпо някакви заповеди, а никога не му виждам лицето и дори името му не знам. Дотолкова ли ни няма доверие?
Неловката тишина беше нарушена от изненадващо ведрия тон на ILoveU2.

- Активирана си преди колко? Две седмици? Спокойно, той е зает човек, ще се наложи да свикнеш. Ако още не си разбрала, той звъни лично само за по-специалните задачи. Трябва да си благодарна, получаваш повече внимание от повечето от нас тук.

Преди да успея да отговоря заядливо, в стаята нахлу висок мъж с хубави пъстри очи и леко набола брада. Това беше Trifon Zarezan - един от братята ни от комуната. Знаех, че са го вербували, защото беше ченге. Специализиран в криминални разследвания, беше ценен кадър за екипа.

- Имам нова информация - обяви той. - Още два случая са регистрирани на територията на страната - dilyana doncheva и 4040. Същата история - изпаднали в тежко психическо състояние както са си седели вкъщи пред компютъра. Буквално са били на косъм да им се стопят лагерите окончателно.

Той стовари няколко файла пред ILoveU2, Каси също разтвори това, което носеше, върху махагоновата повърхност. От дебелата папка надничаше познато лице.

- О, Боже... Това е...
- Да, знам – въздъхна ILoveU2.
- Но ние... се знаем от деца. Нямах представа, че тя играе. Нито че...
- Затова имаме нужда от теб сега. Да се надяваме, че ще те разпознае и че все още ти има доверие.
- Искаш аз да я разпитам?!
- Никой друг не успя да изкопчи две свързани думи от нея. Разчитаме на факта, че те познава.
- Мисля, че вече имаме представа какъв е мотивът – прекъсна я Трифон, докато разглеждаше документите. – Всичките са членове на Independent Bulgarians. Явно някой иска да заличи партията със сила.

To be continued...