Join the new world

С много се запознаваш, но малко оставят следа в нашето съзнание. И когато дойде момента да се разделиш с някой от тези, които остават следа, е трудно да го приеш това разделение. Но все пак това е моят начин да благодаря и да кажа, че когато и да се върне на този път ще намери тук приятели, които да я посрещнат.

Моят втори гост, както и да го представя ще е малко, затова ще го представя само с една дума - ФУРИЯ. Появи се изненадващо (основно на журналистическия небосвод), но като всяко много хубаво нещо, така и тя реши да прекрати своето присъствие в нашата “елитна” компания твърде бързо, още преди да сме успели да я оценим подобаващо. Без много предисловие - представям ви последното интервю на love myself



1.Ако трябваше да се опишеш с 1 дума, как би изглеждало тя?

Принципна.

2. Защо избра за своя еИме love myself?

Това име има история – когато бях разочарована от реалния свят започнах да осъзнавам, че всеки човек трябва мъничко да е егоист и да обича себе си, а не да се раздава за останалите.

3. Как попадна в Новия свят?

Заради един конкурс за Свети Валентин. Брат ми взе мое стихотворение, моя любима картина и моя любима песен, за да участва в него….и после отказваше да ми каже какво се случва и така

4. Какво ти даде eRepublik и какво ти взе?

Ако трябва да направя сравнение приятелствата, които ми даде компенсират напълно съня и нервите, които ми взе. Жертвах съня си да влизам тук, но пък имаше за кого.

5. Кой е най-незабравимият ти момент в играта?

Излизането на една статия за стар и млад сън .

6. Кой е модула, който ти е направил най-силно впечатление?

Социалния, аз се регистрирах само заради него и даже се притеснявах, че в това интервю ще ме питаш за политика или ракети…и щеше да е весело….

7. Какво е чувството да си победител в "Настроение в звуци"?

Принципно всички в този конкурс бяхме победители – организаторката, участниците, спонсорите. Събрахме се добри еПриятели и си направихме купон на перото .

8. Знаем, че love myself може да пише, но какво обича да чете?

Тери Пратчет безусловно. Реймънд Фийст го следва неотлъчно. В общи линии доста фантастика, напоследък се запознавам и с Легуин. Когато ми е тъжно обаче се промъкват Елисавета Багряна и Дамян Дамянов ръка за ръка с Йордан Йовков. Обичам българската поезия и проза.

9. Кои са играчите, които ти направиха най-силно впечетление в твоя еЖивот и с какво?

Ако взема да правя списък със сигурност ще пропусна някого, но жените принципно са само две Михаела и Ема и им благодаря за всички усмивки и дори за кривите моменти. Естествено от мъжки пол преобладават приятелите, около десетина…но аз съм имала еЖивот благодарение и само заради Солам, той в общи линии е човека, който ме откри, задържа и напътстваше в еЖивота.

10. За какво съжаляваш най-много?

За това, че не само не успях да взема брат си с мен, а даже оставям мъжа си в този порочен кръг еРепублик. Също така съжалявам, че не успях да намеря и разменя идея за някаква форма на комуникация с едно Мече с голямо сърце и страхотно перо.

11. Когато някой се откаже от нещо винаги изниква въпроса: А сега на къде?

При мен е много ясно – сега отново на работа,(след майчинство) и започвам да преследвам мечтите си.

12. Какво би казала за финал на читателите ни?

Нещо, което вече съм им казвала, но нямам идея колко са го прочели, а и е дълго като статия на Стоич 🙂

„ Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризма. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.”

13. С коя песен би поздравил всички твои приятели?

Тук ме изправи пред доста солиден проблем, чудя се дали ще избера правилното парче…но в Свети Валентинския конкурс това трябваше да е песента и вместо за „Добре дошли” ще я пуснем за „Довиждане”

http://www.youtube.com/watch?v=kYf4kqnAWos



Е, това беше. Пускам те, скъпа приятелко (не че имам думата 🙂 ) да вървиш по своя път. Дано никога не те напуска птичето, наречено щастие. Всеки тръгва по своя път, но спомените от преживяното (споделеното) заедно. На добър час, мила приятелко. Дочуване и до нови срещи 🙂

ПП:Интервюто беше взето, докато тя пишеше своето довиждане.