Join the new world

Ерепубликанци, обичате ли портокали?
Провокирана от това, че думата на български се различава значително от тази на английски и поради желанието ми да разбера защо един и същи плод има различно название, се порових в нета в търсене на произхода на съответните думи. Ето на каква информация попаднах:

В литературата от XIX век понякога се споменава думата “portogallo”. На гръцки се наричат “портокали”, дори и днес на арабски се използва думата “burtuqal” (за сладък портокал), докато “narang” (с персийски произход, за обозначаване на горчивия портокал). И днес в някои области на Италия се използват наименованията “purtualli” и “puttualli” (в Кампаня и Сицилия). В германските езици думата, която се използва буквално означава “китайска ябълка” (напр. немски - Apfelsine). Производни на “Apfelsine” могат да се открият и в някои славянски езици (напр. руски – апельсин).

Този плод е най-отглежданият в цял свят. Произхожда от Виетнам, Индия и Южен Китай. В Европа вероятно е пренесен през XIV век от португалски мореплаватели. Но в някои древни текстове го споменават още в първи век. Вероятно портокалът идва в Европа по пътя на коприната, но отглеждането започва само в топлата Сицилия.

Цветовете са бели и ароматни, могат да бъдат единични или обединени в групичка до седем. Цъфтежът е през пролетта, докато узрелите плодове се берат през есента или през следващата зима, в някои случаи плодовете от предната година могат да бъдат още на дървото при следващия му цъфтеж. Плодовете след беритбата не доузряват допълнително, така че окончателното им узряване трябва да стане на дървото. Портокаловите насаждения издържат на суша, но изискват обилно напояване, за да се получи по-добра реколта. В тропическите зони плодовете остават зелени и за да се получи “портокаловото” оцветяване, се третират с газ етилен, който предизвиква “узряването” им.

Портокаловото дърво достига височина до 12 метра, с месести и продълговати листа и благоуханни цветове. Плодовете са кръгли, и както кората, така и сърцевината са с характерния “портокалов” цвят. Кората се характеризира с лека грапавост, която е станала синоним на различни определения: например “портокалова кожа” в дерматологията, “портокалови повърхности” в строителството и др. От портокаловите цветове се изработват цветни композиции за декорация на сватбени церемонии.

Периодът на почивка на портокаловото дърво е само три месеца, затова се случва дървото да цъфти и да дава плодове едновременно. Първите плодове могат да се берат през ноември, а последните - през май-юни на следващата година. Едно възрастно дърво може да даде около 500 плода годишно.

Днес портокалът е най-разпространеният в света от цитрусовите плодове и се отглежда в десетки видове. Някои плодове са със светла сърцевина, други – с червена, поради наличието на пигментите антоцианини, някои са по-големи и по-гладки, някои са “по-скромни” на външен вид, но много по-сочни. Само в Италия се отглеждат повече от 20 вида портокали за директна консумация или за получаване на сок. Тези разновидности са познати в цял свят, но всеки регион се е специализирал в отглеждането на някой характерен за него вид. Интересното е, че разновидностите с червена средина развиват напълно своите характерни органолептични характеристики само в един район на Източна Сицилия. Затова червените портокали са разпространени предимно в Европа, докато в останалата част на света - “истинските” портокали. Определението “Червен портокал от Сицилия” се използва, за да се индвидуализира вариант на портокала с червена средина, който е със защитен географски произход (IGP).

Сладките портокали, освен за директна консумация, се използват и за производството на различни видове напитки (като по време на обработката, кората се отделя и се сепарира за отделяне на есенциалните мазнини, съдържащите се в нея). По-малки количества се използват за производство на захаросани корички и плодове.

В световен мащаб най-големите производители на портокали са Бразилия, САЩ, Мексико, Индия и Китай.

От портокалите могат да се извличат и други продукти:
- етерично масло - течност с жълто-портокалов до тъмно червен цвят, която има аромата на свежата плодова коричка, частично разтворима в 96° етилов алкохол. В състава му присъства предимно лимонин, който се използва за производството на ликьори и за ароматизиране на много прахове за пране. Често се използва като добавка и в останалите цитрусови етерични масла;

- терпени - безцветна течност, получена от дестилацията на портокаловата есенция, широко използвана като естествен разтворител при производството на бои.

Според един друг източник пък плодът портокал е донесен на Карибите от Христофор Колумб, а в Северна Америка от Понсе де Леон през 1513 г.

А за произхода на думата портокал на български, orange (ориндж) на английски, naranja (наранха) на испански или arancia (аранча) на италиански се казва, че не е свързан с латинското название на портокала – citrus aurentium (цитрус аурентиум), а по-скоро с древната санскритска дума narangah.

Ето и любопитната история, откъде именно идва тази дума narangah. Според някои източници тя води началото си от naga ranga, буквално – отрова за слонове.

Някога, през 7 – 8 век сл. Хр. един слон минавал през гората, когато се натъкнал на дърво, което не бил срещал преди. Дървото било окичено е невероятно красиви и съблазнителни плодове – портокали! Слонът не устоял на изкушението и изял толкова много, че накрая умрял от преяждане. Години по-късно един човек се спрял на същото място и забелязал останките на слона, от чиито скелет и по-точно от областта на корема му били израстнали няколко портокалови дървета. Накрая той възкликнал: „Това дърво е naga ranga – отрова за слонове“.

Друг известен факт е, че портокалът, т.е. портокаловият цвят е широкоразпространена нотка в парфюми като: Narciso Rodriguez for Her (EDT), Gucci EDP, Orange Blossom Yardley, Fleur du Male Jean Paul Gaultier, Coco Mademoiselle Chanel, Pure Poison Dior, Boss Orange Hugo Boss и безброй други.

Да ви е сладка консумацията на портокали в този зимен сезон и не забравяйте за множеството вкусни рецепти с този плод. 🙂