Интересно от Историята-94

Day 1,950, 12:28 Published in Bulgaria South Korea by Rokamball

Добър вечер, драги читатели. Предлагам на вашето внимание поредния брой на "Интересно от историята". Приятно четене.






Никога не се отказвай от мечтите

Се пееше в една песен на Род Стюард, която уважаеми съвсем не е случайна. Написана е специално за един невероятен човек. Името му е Тери Фокс, а ако не сте чували неговата история, сега е момента да го направите, защото тя е от онези, които трябва да бъдат разказвани много пъти. Сядайте и четете..

Тери Фокс е канадец, който е роден през 1958г в градчето Уинипек и откакто се помни той винаги е бил активен спортист. Още като дете се занимавал с различни спортове и с който и да се захванел, винаги се стигало до медал.То не било плуване, то не било скокове във вода, лека атлетика, тежка атлетика, волейбол. Също така бил най-добрият баскетболист в гимназията, абе изобщо всеки спорт с който се захванел просто му се удавал.

Откъдето и да го погледнеш изглеждало, че на хоризонта изгрява звездата на един бъдещ спортист, но само изглеждало така. Съдбата не била на същото мнение и някъде през 1976 тя решила, че нещата трябва да се променят. Осемнадесет годишният тогава Тери, изведнъж почувствал остра болка в коляното и след като отишъл на преглед с ужас разбрал, че има рак на костите. Заболяване което се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените, появява се на възраст между 10 и 25г и започва своето развитие най-често от коляното.

Тежката диагноза окончателно била потвърдена и за да се забавят фаталните последствия, десният крак на Тери бил ампутиран, а на негово място била слoжена протеза. По лошото в случая било, че лекарите не давали големи надежди за живота на Тери Фокс и даже му казали, че му остават най-много още две-три години. Да обаче, момчето искало да става атлет. Не ви ли споменах ? Забравил съм явно, но той наистина искал да става атлет. Това била мечтата му. Детската му мечта, която той толково дълго преследвал, а сега работата отивала на зле. Нямало обаче какво да се прави и Тери все пак се примирил. Поживял година-две поттискайки мечтата си, но....после преценил, че трябва да завърши започнатото. Така или иначе живота му свършвал и за да не губи време младежа решил да направи последното си уникално бягане. То щяло да бъде канадски маратон, който ще започне от единия бряг на океана и да завърши на другия. Целта му била освен да докаже, че болеста не може да го победи, да опита да събере един милион долара, които да дари за изследвания в областа на рака и след като направил необходимата подготовка на 12 април 1980 година започнал да бяга.



В началото всички по пътищата го гледали странно. Еднокрак младеж, който тича по шосето облечен в спортен екип, някак си не им се връзвал на разбиранията, но съмвсем скоро новината за Тери Фокс и това което прави се разнесла светкавично. Съвсем скоро,във всяко населено място откъдето минавал хората се събирали и го аплодирали. Някои тичали със него, други спирали колите си излизали и му ръкопляскали, а когато влязъл в Торонто, по улиците се били събрали около 10 000 човека,за да приветсват еднокракия атлет.

Цялата страна започнала да говори за Тери, а той не спирал да бяга, като всеки ден изминавал само по 42 км. Всеки ден по един символичен маратон и така докато прекоси огромната Канада. С темпо, с което се придвижвал, за да измине набелязаното разстоянието му трябвали точно 185 дни, но маратонът спрял
143 дни след започването си. Тери не успял да го завърши, защото ракът напомнил за себе си. Болеста дала разсейки в белите дробове на момчето, здравословното му състояние рязко се влошило и се наложило всичко да свърши. Въпреки това целта била постигната. Разстоянието,което било изминато до онзи момент момент било 5373 километра, а сумата, която била събрана стигнала до цели 24 милиона долара. Тери Фокс успешно приключил започнатото и сериозно подпомогнал изследванията в областа на рака, но не успял да се наслади на постигнатото, защото на 28 юни 1981 година починал. Ракът и този път победил, но Тери Фокс завинаги останал в сърцата на сънародниците си като един от най-великите канадци.

Навсякъде в градовете, през които е преминавал тичайки, има негови статуи, а в тридесетина населени места има улици и булеварди кръстени на негово име. Всяка година канадците провеждат маратон на надеждата, известен като бягането на Тери Фокс, на който маратон продължават да се събират средства за борба с рака.