Join the new world

След няколко месеца отсъствие рубриката “Интересно от Историята” се завръща (за сега само епизодично, но нищо не се знае). Пожелавам ви приятно четене и се намявам и останалите сто и няколко статии да видат еБял свят.



ЛЕДЕНАТА ПРЕГРЪДКА НА СЛАВАТА....



Днес ще става дума за открития.За велики открития. Толкова велики,че без тях историята никога нямаше да бъде такава,каквато я познаваме днес. На 6 април през 1909 година, американският изследовател Робърт Пири заедно с помощника си Матю Хенсън и четирима ескимоси, достигат до една непозната до този момент земя, която според тях е трябвало да бъде Северния полюс.

Въпреки, че постижението си е велико откъдето и да го погледнеш, само две години след като е станало факт на бял свят се появяват сериозни противоречия, според които експедицията на Пири е покорила не това, което е трябвало. Ето малко повече подробности..

Тъй като съм почти съм сигурен, че за този персонаж някак си не се сещате, ще започна с неговото представяне. Робърт Пири уважаеми, е военноморски офицер, американец по народност, който преди да тръгне да преследва младежката си мечта е бил най-обикновен строителен инженер. Проектирал си разни сгради човека, изчислявал, чертаел, пак изчислявал, докато в един хубав ден изведнъж не се сетил, че през целия си съзнателен живот е имал една голяма мечта, която била да покори необятния Северен полюс. И понеже мечтите винаги са на преден план в началото на 1883-та Пири зарязва инженерската кариера и се отдава на пътешествия, които да го подготвят за заветната цел...

Първото си пътуване направил през 1886 година до вътрешността на Гренландия, а след него последвали пет годишни странствания, през които изследователя кръстосвал надлъж и шир.

Някъде през 1891-а към него се присъединява афро-американеца Матю Хенсън и след още няколко години в странство двамата решават, че е дошло времето за голямата атака на полюса.



На 5 септември 1908 година, Робърт и Матю достигат с кораб до североизточното крайбрежие на остров Елсмиър, днес нос Шеридан, където остават цяла година, като през това време правят последни приготовления за похода през ледовете. През февруари 1909 година пренасят оборудване и провизии до нос Колумбия и на 1 март, заедно с отряд от няколко чернокожи, седем бели, много ескимоси, 19 шейни и 133 кучета, слагат началото на полярната експедиция. Оказало се обаче, че тя съвсем не е лесна. Трудностите ги преследвали навсякъде, а условията били толкова нечовешки, че някак си съвсем естествено спътниците на Робърт започнали да се отказват.
Един след друг те губели надежда и когато се оформяла групичка от недоволни, тя спирала някъде по трасето и тръгвала обратно. Стигнало се дотам, че екипа, който бил сформиран в началото сериозно намалял и до началото на април по пътя към полюса останали да се движат само шест човека. Те обаче сериозно се опълчили на природата и на 6 април сутринта Робърт Пири, Матю Хенсън, четирима ескимоса и 40 кучета,успяват да достигнат мястото, което според изчисления на Пири е трябвало да бъде Северния полюс. Там групата прекарва около 30 часа, като пресича във всички направления околополюсния район, а след това поемат по обратния път и на 24 април успешно се завръщат в изходната си база на нос Колумбия. Когато Пири се прибира в Америка, веднага е признат за национален герой, а правителството му присъжда контраадмиралско звание и му осигурява пожизнена пенсия.

Две години по късно обаче, през 1911-та на хоризонта се появяват хора, които започват да твърдят, че изчисленията на трасето, по което Робърт Пири се е движел, са били грешни. Според тях експедицията на изследователя въобще не е успешна, защото мястото до което е стигнала е на 60 км. по-далече от Северния полюс.

Твърденията предизвикали сериозни спорове и противоречиви претенции, но в крайна сметка не успяват да се наложат и към края на същата година, правителството на щатите официално признават Пири за първият изследовател, достигнал Северния полюс.Човека постига мечтата на живота си и през 1917 издава книгата "Тайните на полярните пътешествия",в която описва своя наситен с динамика и постоянно търсене живот...