Окото на войника: Мемоари 2012

Day 1,831, 10:13 Published in Bulgaria Bulgaria by Sasha Vladimirovna


[тази статия е част от конкурса "Мастиленият лабиринт"]

еДен 1510
Скучно ми е. Набутах се в един от елитните взводове на армията. Единствена жена, която никой не взема насериозно. Повечето не говорят с мен, изолирали са ме в някакъв смотан заповеден чат. Започвам да си водя дневник, иначе ще изперкам в тая пустош.

еДен 1514
Последните дни воювахме с Австрия, а после потърсихме обща граница с Унгария, за да помогнем на румънските ни братя. Усилията ни обаче дотук не се увенчават с успех. Май скоро ще има промяна в плановете.

еДен 1525
Отгоре взеха решение да пуснем Сърбия като естествен враг и да помогнем на Швейцария и Румъния. Късно снощи атакувахме в Косово. Няколко часа по-късно аз вече съм на 22 години – днес е моят биологичен рожден ден.

еДен 1531
С помощта на Босна и Хърватска за първи път в историята на Новия свят поробихме изцяло Сърбия. Върховен триумф, цялата страна ликува, шефовете обаче продължават да кроят планове без почивка. Носи се слух, че сърбите може да искат да ни нападнат, когато се освободят, заради бонусите ни в Русия и Украйна. Ако това е вярно, трябва да сме готови да ги изпреварим.
А аз имам повод за празник и утре – навършвам две виртуални години. Откъдето и да го погледна, все съм Водолей.

еДен 1551
Преди седмица върнахме ресурсите на Украйна. В момента в ЕДЕН обсъждат приемането на Турция. Нашите представители са против, наред с почти цялата ни нация. Изглежда само ние сме наясно каква беля си навличаме всички, ако това стане. В знак на простест битките ни вече не са координирани със съюза.
Обмислям сериозно да напусна взвода си.

еДен 1582
Върнах се в стария си отряд, точно когато навършваше една година от създаването си. Спретнахме си невероятен купон, скачахме за медали навсякъде и изляхме всичко, що имахме.
След многократни спорове и увещания, в съюза не се стигна до консенсус. Напуснахме ЕДЕН с гръм и трясък и останахме сами. Платон да ни е на помощ...

еДен 1586
Обявихме Турция за естествен враг. Гърците ни нападнаха и сега се държат невероятно агресивно – пишат предизвикателни изявления, лъжат и се опитват по всякакъв начин да ни саботират. Унгарци, македонци и руснаци ни се притекоха на помощ и успяхме да удържим фронта.

еДен 1599
Със сериозна помощ от ОНЕ успяваме да орежем бонусите на Гърция и Турция и да затрием Украйна. Чудя се как се озовахме в тази неблагодарна ситуация и кога ЕДЕН ще си дадат сметка колко се прекараха с приемането на Турция и загубата на достоен съюзник като нас. Но в момента отношенията на всички ни са обтегнати до краен предел.

еДен 1605
Преди няколко дни изгубихме египетските колонии. Днес спечелихме въстанието на Егейските острови и завладяхме Атика и Мармара. Не е лесно да се води война с почти всички страни съседки, но за момента се държим.

еДен 1610
Вчера турците атакуваха София. Битката беше повече от епична. Ту печелихме рунд, ту губихме. Имах усещането, че битката никога няма да свърши. На косъм да загубим, буквално в последните минути на 15-тия рунд обърнахме резултата в своя полза и ги отблъснахме. От щастие мисля да не изтрезнея следващите няколко дни.

еДен 1640
Няма развитие. Опитваме се да скрепим нов съюз, но повечето ни приятели са недоверчиви. Или пък просто имат инстинкт за самосъхранение. Дните се нижат толкова бавно, че сякаш времето ни се подиграва. Ние с Турция сме като Капитан Америка и оня грозния от комиксите – в някаква вечна схватка, в която никой не надделява.

еДен 1665
От началото на пролетта воюваме с Турция, а вече настъпват първите летни дни. Поне навън, в реалността. В окопите няма понятие за сезони, нито за ден и нощ. Платон въведе генерална промяна във военната организация – създаде Military Unit единицата и сега всички се приспособяваме.

еДен 1670
Новият съюз вече е сформиран. За съжаление добрите ни приятели са общо взето слаби страни и за момента не вдъхваме респект у противниците.
Последните дни успяхме да се договорим за мир с Турция. Още в първите минути на чисто формалната уж битка стана ясно, че за тях споразумението е било просто още един начин да ни се подиграят. Главнокомандващият се ядоса и ни запрати напред като хиляди наточени двуостри ножове. Защо ли не се учудвам?

еДен 1693
Започнаха първите вълни на наемничеството. От страх да не се разпадне армията, шефовете ни вдигнаха финансирането. Битката с Турция продължава. Опитваме се да преговаряме за мир, но не получаваме отговор.

еДен 1711
Това е абсурдно! Разменяме си Мармара, после Пловдив, после пак Мармара... Подхвърляме си ги като перца за федербал. С отряда ми напускаме редиците на армията, поне докато не видим, че има защо да се връщаме.

еДен 1718
Завзехме Украйна, съвместно с Русия и Молдова. Почти напълно покорихме Турция, но с цената на изчезването на почти всичките ни съюзници от картата. С общи усилия успяваме да ги върнем навреме, за да имат конгрес идния месец.

еДен 1730
Дните се сливат. Не знам от колко време не съм слизала от танка. Вече не знам кое е изток и кое е запад, кое има смисъл и кое няма. Ако нещо не се промени скоро, най-вероятно ще се роботизирам, докато не си умра в тая скапана тенекия.

еДен 1774
На власт дойде Стоич. Прекрати битките и насочи усилията към икономическо и финансовото възстановяване. За съжаление, в редиците ни, в партиите и изобщо в държавата е настанала голяма суматоха. Почти всички ламтят за война, огорчени и озлобени от последните месеци. Обявихме Русия за естествен враг и започнахме тренировъчна война заради новите мисии.

еДен 1780
Връщаме наетите региони от Русия и най-накрая успяхме да подпишем мир с Турция. Чух, че финансирането на армията се забавяло със седмици. Надявам се Стоич да знае какво прави, защото войниците са крайно недоволни и увеличават безредиците.

еДен 1782
Разделението на народа ни се задълбочава и вече притеснява дори съюзниците ни. В резултат на това се наложи да подпишем официално споразумение с Русия. От друга страна съюзът ни се увеличи с още един член – приехме Мексико.
След като изказа дълбокото си разочарование от състоянието и отношението на армията и опропасти финансирането й, Стоич обяви амнистия и сложи край на дългия си виртуален живот. Кралят е мъртъв, да живее кралят!

еДен 1796
Подновихме НАП-а с Турция и започнахме преговори с Русия за Волга и път към Иран. Има и план за атака над румънците с цел тяхното затриване. Новият президент обаче също не е доволен от армейците ни. Чувам за сериозни пререкания с Генералния щаб, финансирането отново се забавя.
Оказа се, че Иран са заговорничили с Турция зад гърба ни. Това обаче по стар български маниер повече ни зарадва, отколкото нещо друго, защото обтегна доста отношенията на Турция с ЕДЕН. След като за пореден път се проявиха като беладжии, започнаха главоломно да губят доверието на страните в съюза.

еДен 1791
Пред България има два варианта – или да изтощи Румъния със серия въстания, или да помогне на ОНЕ да изгони САЩ от Европа. В същото време с отряда ми тръгваме на околосветско пътешествие. Кръстоносен поход към укрепване на отношенията със съюзниците ни – ще минем през Мексико, после през Индонезия, която тъкмо приехме в СоТ, след това идва ред на Чили и накрая на Македония.

еДен 1796
Това пътуване беше гениална идея – върна удоволствието от играта и създаде отново илюзията, че това е нещо повече от машина за правене пари. Илюзия или не, поне сега се чувствам добре във виртуалната си кожа.
Новините от България обаче не са добри. Конфликтът между ГенЩаба и Големия шеф ескалирал дотам, че в крайна сметка разпуснали армията. Президентът сам пожелал да му пуснат импийчмънт, но в Парламента нещо не били съгласни. Интересно развитие, жалко че не е и позитивно.

еДен 1817
След изборите настъпи промяна в курса, или поне така изглежда. Подписа се мирен договор с Румъния и се поднови мира с Турция. Отново наехме руски територии с ресурси. Започна бавно и изглежда мъчително събиране на парченцата от армията. Шефът се държи арогантно. Може би повечето ще останат наемници все пак, или пък просто свободни електрони.

еДен 1822
Пуснахме Гърция за естествен враг, македонците направиха същото. Ръководството не представи ясни идеи защо го правим, но все пак е някакво разнообразие и съм благодарна за това.

еДен 1825
Губим доста красноречиво, очевидно не бяхме подготвени за тази война. Планът за възстановяване на армията не проработи. Президентът даде обяви, че според него това е вследствие на политически предразсъдъци у масите. Кой знае, може и да е прав, но като че ли има и друго...

еДен 1826
Преврат. Преждевременно сме с нов президент. Обединението ни като че ли разцъфна още първия ден – в защитата на Бургас се изляха рекордни количества щета, старите отряди на армията се биха отново като един... Беше прекрасно. Може би още има надежда за нас. А какво ли ни очаква зад ъгъла?