Join the new world

Красавице, дай ми телефона си!
– Записвай: 123456789.
– Хм… толкова бързо?
– Пиши, пиши, не се притеснявай. Обаждаш ми се днес вечерта точно в шест. В седем се виждаме на вечеря. Не обичам да ям по-късно. Днес с*кс няма да има. Рано е. Носи пари. Обичам раци. От цветя няма нужда – ще икономисаш. Утре може с*кс. Аз обичам отгоре. Половин година достатъчна ли е? Не мога да се бавя с децата. Пък и ти. Момче. После момиче. Аз ще напълнея. Ти ще оплешивееш. Ще отидеш при съседката. А аз ще ви взема апартамента.
– Ега ти тъпачката!
– По-добре да изгубиш две минути, отколкото двадесет години!


В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето, те се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда, те решили да направят състезание между своите слуги, за да видят кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първи бил лордът. Той звъннал на звънчето и на врата дискретно се почукало.
– Желаете ли нещо, милорд?
– Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, обаче ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията, за да купиш един пакет?
– Разбира се, милорд!
След излизането на слугата, лордът започнал да обяснява на шейха действията му:
– Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук.
След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза.
На свой ред, шейхът пляснал два пъти с ръце. Вратата се отворила със замах и се появило босо младо момче.
– Търсил си ма ба, челеби?
– Асане, тука сас мойту авер, сме решили да изпушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ши слезиш ли до бакалията, че да купиш един пакет?
– Да ба челеби, как няма!
Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си:
– Сега, мойто Асан си търси чехлити. Мойто Асан още продължава да си търси чехлити. Сига вечи си е намерил чехлити и тича надолу по стъпалата, защото ни знай как да извика асансьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда хубавата хадминистраторка. Започва да зарибява, обаче парашута му ни са отваря. Тегли една на мумичито и излиза от хотела. Дере като магари приз калчища по улицата и нахълтва в бакалията. Започва да са пазари с бакалина за тютюна.
– “Дай по-ефтино тютюна, ба!”
– “Няма да го дам”!
– “Дай го по-ефтино тютюна, ба!”
Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна и купува тютюна. Пресича улицата кату турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и са набира нагори по стълбите. След пет минути ши е тука.
Минават пет минути, десет минути, двайсет и пет минути, обаче от слугата нямало и следа. След около час, гореспоменатото момче отново нахълтало в стаята и извикало:
– Абе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?



Мерцедес купил Волжските заводи ВАЗ. Построили нови халета, докарали нови линии, наладили ги. Пуснали ги да правят мерцедеси – излизат Лади. Тогава дошли специалисти от Щутгарт, гледали, мислили, смятали и решили да сменят инженерния персонал с германци. Пуснали конвейера да правят мерцедеси – пак излизат лади. Тогава немците докарали германски работници, сменили всички до последния работник. Пуснали конвейера за мерцедеси – пак излизат лади.
И по това време на хълма до завода стоят бившият руски директор от епохата на Лада и главния инженер и гледат отгоре сеир. Главният инженер вика на директора: „Матвеич, аз нали едно време ти казвах, че не друго, ами мястото е проклето, да му еба майката, а ти все „Гъзоръки сте!, та Гъзоръки сте!”