Join the new world

Това може, а може и да не е материал за кон-с-курс, ама темата ми допадна, провокира интересни размисли, а и като гледам какви неща се случват наоколо, рекох да споделя... що пък, да не...

Самото заглавие на темата е суууупер кофти. Няма да казвам каква песен е, тъпа е. Но...! Ето колко малко му трябва на човек, да му скапе настроението. Една проста комбинация от буквички, която се асоциира с индивиди и "творчество"(нье сигурно), които свързвам с упадък, примитивизъм и пошлост. Думи, в даден ред, опорочени, само защото някой, някъде си, ги е ползвал за етикет на неодобрявана от мен дейност. И ето, замалко да си кажа "Ах, пф, да бе, по тая тема ще пиша, бле, чао."

Та, затова и опитвам да не се влияя от глупости. Защото зад превъзмогнатото заглавие аз откривам интересна тема за размисъл. Казвам това с ясното съзнание, че всеки интерпретира нещата по различен начин и достига различни изводи и заключения. Аз отчитам, че действително радостта по света в днешно време е малко...


И как стана тъй???
Просто е. Наистина е просто като понавържеш нещата. Животът е стремеж, непрекъснат тласък към нови и нови постижения. Дали ще е гонене на кариера, туризъм до заветно място, или достигане до нов ранг в ряпата, това е движещият мотив за индивида. Край-няма, след постигането, следва ново предизвикателство(повече точки за следващият ранг трололол 😠 ). А изпълнението на едно такова се "възнаграждава" от мозъка с подходящите ензими и праааас, човек се чувства доволен от направеното. Това е методът на природата да стимулира успеваемостта, също както залъгва повечето живи същества да се възпроизвеждат. Естествено, важен е тънкият баланс на нещата. Да не се поставят недостижими цели, което води до разочарование от непостигането им, нито пък да се задоволява само с наличното, което лишава от прогрес.
Малко отклонение тук, че при игрите този процес е доста по-бърз и изисква по-малко усилия, откъдето и всякакви алчни компании в момента точат пари от жадни за постижения люде(Плато, ни съ скатавай, и ти си в кюпа 😠 ), които дават бая реални кинти да имат повече и по-красиви цифрички от лошите им другарчета, които, също, е добре да се прецакват често, че да не ги настигнат, или дори минат.


А щастието, това е да искаш каквото имаш, или ще имаш. Гарант, че ще успееш и постигнеш целта. Проблемът идва от достъпа до информация...

В едни много по-привлекателно звучащи времена, за които само съм чел в учебниците и разни други литературни източници от времето, когато още четях(по необходимост), нещата са били бая по-прости. Най-голямото имане - това на чорбаджията. Момите и момъците за женене са били известни на всички, често трябвало да се прибягва и до други села в търсене на такива. Знанието - пак оскъдно, колкото даскала може. А мине ли някой пътуващ странник и почне да разказва какви "чудеса" е виждал по света...малеееее, смяяяяяяаааааатай(на ум, калкулатори е нямало тогава). В гората, едно такова съвсем неизследвано място, имало таласъми(диви зверове), някоя друга ламя(диви зверове), караконджули(диви зверове), диви зверове(диви зверове), самодиви (кофти к*рвета с афинитет към природата и извънселски начин на живот), вещици (одъртели кофти к*рвета с афинитет към природата и извънселски начин на живот)...въобще, идилия. Незнанието е ключ към детските щастие и благодат.

А днес...
...информацията залива от всякъде.
Мислиш, че си отгледал най-големия домат някога? Ха, мда, ама бай Груйо емигрирал в Мексико напра'йл по-голем. И по-тежък. Пълен с манган, цинк, иридий и няколко други полезни хеви метълс от местната плодотворна почва. Важен е резОлтатът. Успехът ти вече изтънява и бледнее...
Мислиш, че си богат и Оспял българин(*аларма за оксиморон😉...мммммдобре, мисли си.(Тук да поясня:не считам изобщо за успех да се опаричиш, често за чужда сметка, щото това е балканска черта, и/или да си известен някъде, докато сънародниците ти гният в мизерия. Или измъкваш всички заслужаващи от блатото, или оставаш с тях да се бориш за общ изход от мизерията. Това е успех за някого от дадена народност. Другото си е самосиндикално оцеляване +/- самогъзие, понякога примесено с непотизъм, ако си уреди и роднините.)
Вярваш, че гаджето ти е най-якият/ата....пффахахахахахахаахха, а, не не НЕ, ахахахахаххахахахахахахаха, е това вече, аааааааааааахахахахаххахахахахаха, прекален оптимизъм за мен, ахахахахаха. Аз не мога си намеря фаворит от порноактрисите, те ми говорят за....офффффффф.

Така, де, база за сравнение - БОЛ. И докато гледаш наоколо и тревата на комшията е по-зелена от твоята(винаги)....няааааааааама как да си щастлив. В общият случай.
Ама има и друг момент - повече елементи в системата, повече различия. Хората реагират на различията, понякога прекалено остро от несъвместимост. Така имаме моменти на расизъм, сексизъм и подобни. Аз, например, изключително много се дразня от щастливи хора, значи.......ммммммммм, ай, да не почвам...

Преодоляването на това изисква доза приемственост, триумф на разума над първичният инстинкт за притежание на най-доброто. Да се поставят реални цели, според възможностите, и удовлетворение от това, което вече се притежава, защото със сигурност има други, които го нямат. Прогрес трябва, желателно е(според мен)да не се кисне в комфортната зона с мотото "колкото имам ми стига". На човек не му трябва да е най-добрият атлет, достатъчно е, да е в добра физическа форма, щото на здрав дух здраво тяло му требе. Не му трябва да е някакъв богат, стига само да може да си позволи нещата, от които се нуждае. Не е задължително да е най-могъщият разум на планетата, просто е добре да може да намира (препоръчително най-рационалното) решение на всеки проблем по пътя си. И пак може да е щастлив. И така да се издигне доста над нещата. И ще постигне повече, няма да има контрапродуктивни хленчения, мрънкания и други.

Ситуацията никога няма да е идеална. И на мен ми се ще повече хора да играеха ряпата в момента, и тогава повече щяха да четат този текст, в когото съм инвестирал някакви минути време с надеждата да бъде от някаква полза на четящите. Аз съм рационалист, повече прочели = по-голям шанс да е от полза някому = по-голямо КПД от положените усилия от моя страна. А може и да греша, да не казвам нищо ново на обществото, и само да се заблуждавам, че в момента правя нещо смислено. Но при всеки случай аз ще следя резултатите и ще се поуча от тях, и ще взема предвид всичко казано ми, интеракцията с хора/съзнания е двустранен процес. Поне един човек вече ще спечели точки опит от това, та вече не е съвсем безсмислено, останалото е бонус, колкото повече, толкова повече.

Ама това не е въпроса, въпроса беше къде изчезна салама "кучешка радост"...
И що няма такава.
Що учениците не са доволни от семействата си и посягат към нарко индустрията...
Що децата се научават да се бият, крадат, и лъжат умело още от малки...
Що възрастните са все нагрочени, ама все едно аз съм им изял десерта(а аз съм тоя, дето мрази всички, не те 😠 )
Що бедните все проклинат съдбата си, ама не правят нищо да я променят...
Що богатите и известни все се депресират и самотрепят, нали имат пари и слава...(слаба психика, у-у-у-у, женчовци)
Що у нас все хората чакат "да ги оправят", ама, ако може, без те самите да помагат за това.
Що в ряпата, при все, че е тясно мини общество, пак хора си се цакат взаимно за това и онова(Хахаааа, к'о стана, адаш, напомпах ли ти демиджа и ти зех мидалчиту? Глей с'я как са пра'й...НДИЪЪЪЪЪ)...
...
...
...
Ем на, за т'ва.