Join the new world

Алиса се събуди и примигна.Не помнеше много от последната нощ, когато прекали с любимото си удоволствие - огромни дози горещ шоколад. Само, че защо я цепеше толкова главата? Какво по дяволите беше станало???

В този момент покрай нея пробяга една сянка. Алиса остана втрещена. Наистина ли беше видяла голям плюшен заек да тича и да крещи "Закъснявам, боже, колко закъснявам?". Нещо странно бе станало с нея. Сигурно са и пробутали дефектни наркотици към шоколада......

Отново отвори очи и видя едно кошмарно лице:



Странното беше, че и беше познато. И я влетяха спомените. Спомените от последното и посещение в Страната на чудесата. Нещата нямаше как да станат по-лоши. Последния път и се наложи да убива себе си с помощта на вълшебно тесте карти.....

- Ти ли си, Чешайърски котако? Какво, по дяволите.....?
- Спокойно, Алиса....Наистина съм аз, ама вече съм добър и примерен. Не като предишната ми версия....
- А къде съм сега? В Страната на чудесата?
- Точно там. Много неща се случиха от последното ти посещение. Но за това ще те пратя при хора, които да те просветят.....

Внезапно обстановката около нея се смени. Намираше се в едно голямо помещение, с казан по средата. Около казана се бяха наредили три персонажа, сякаш излезли от приказките. Първият беше малък зелен трол, с бележка около врата "Давам всякакви мъдрости безплатно, не ставам за нищо, аз съм виновен". До него седеше и редеше рими една очевидно модерна вещица, с розови панделки в косата, табелка "Кака 08" и червено-черна метла на ивици - по диагонал. Тя се обърна към третия персонаж, погледна го и тихичко въздъхна:

- Е, що така бе, чичо Ицо? Що трябваше тая метла да е толкова грозна?

Третият персонаж седеше до големият казан с монтирана месомелачка до него и кротко мелеше нова порция салам. Около него бяха нахвърляни празни бутилки бира, остатъци от незнайно кога провели се пиршества и опаковки с надпис "Салам "Фатмак" екстра качество", до него седеше допотопна уредба "Сони" от началото на осемдесетте, по която дънеше Вселенският химн на републиката, прославящ Неговото царство и Владение - Цък 🙂. Той стана, бавно избърса ръцете си в престилката и измърмори:

- Абре, кво ти пука бе, кака, важното е айляк да става.....

В този момент и тримата видяха учудената Алиса, постреснаха се, окашляха се и малкият зелен трол се провикна:

- Уважаема гостенко, добре дошла на ежевековното събиране на най-великият отбор писачи-драскачи, вдъхновители и....Кофти,кви вдъхновители сме без вдъхновение?

- Пак се разсейваш Имо, пак се разсейваш. Даже забрави да кажеш кои сме пред гостенката....

- Дамуибамамата, прав си бе Бакал. Та, добре дошла на ежевековното събиране на отбор "Троляк". Ама ние май сме се виждали и преди? Не беше ли ти тази, която тероризираше Страната на чудесата под образа на Джабъруоки, че накрая даже се появи и някакво твое копие, което се самоуби с тесте карти и голям кухненски нож?

Алиса остана втрещена. Явно даже и след толкова време всички помнеха неините "постижения". Нямаше смисъл да отрича....
- Ами, аз съм. Така беше. Но в моя защита държа да заявя, че в последната кампания срещу себе си успях да се прославя героично и да стана героиня на кампанията.

- Точно де - обади се този, когото наричаха Бакала. Ама понеже си фатмачка, стана героиня на кампанията И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ. Ууууууу, З-А-К-Р-И-В-А-Й!!!!!

- Добре де, какво толкова лошо е станало?

- Пичуе и Кака, явно си имаме двукликър, дет не помни кво е станало, та ще трябва да го просветляваме. Само, че няма толкова време и средства, та ще трябва да караме по съкратената версия. И така.....

"След последното ти идване до Страната на чудесата, нещата много се промениха. Червената кралица си би шута, било и писнало и излезе през някакъв изход на двореца с надпис над него "Логаут". Смениха се куцо, кьораво, сакато, и на сакатото родата да управляват. То не бяха избори, подмяна на вота, примирия, договори, абре маматасибало. Стигнахме дотам, че накрая новата стара Сладкарница "Окради другарче и отиди на море с Емпиту" пусна даже нов сладкиш на пазара - невероятна вкусотия - щрудел с праз. Всички се избиха да го хвалят, направо супер бил. Ама на поданиците на Страната им беше обяснено, че тая вкусотия вървяла най-добре с пуешко, та веднага беше обявена война на Пуйкландия. Първоначално всичко вървеше уж добре. Да, ама не. Оказа се, че жителите на Пуйкландия като едни видни пуйки не се дават без бой. И въпреки началното тичане наоколо и викане "Гур гур гур" бързо се окопитиха и поведоха злокобна съпротива. Вкараха невероятна тактика, дипломация и подлъгаха нашто фатмак в капана. А то един капааааан.... Представи си един голяяяяяям капан за мишки, на който на мястото на сиренцето има поставена бележка " Спечели епик в Д3"...

Абре накратко епик фейл. Оказа се, че празът в сладкиша бил с изтекъл срок на годност, та бе изтеглен от магазините. И сега нито щрудел, нито праз. После за една седмица ни управляваше една посестрима на Кака, ама тя менте. Некой я бил излъгал, че черното било на мода.
- Да бе, да. Особено на дърти шаврантии - обади се малкия зелен трол. Аман.....
Сега на власт е феята на сънищата Морфея. Тя бивша сътрудничка на доктор Охболи и оттам се научила какви точно наркотици да предписва на хората. А междувременно в международен план забъркахме и други сериозни каши. След като се молихме на "съюзниците" да ни спасят от пуешката напаст, Вентилаторландия и всеизвестната страна в комбинация с речна флора (те са много добри във хвърлянето по върбите) се включиха в драмата. Ама за малко..... Пуйките се прегрупираха и в епична битка за въздушно господство размазаха вентилаторите. Всички се чудеха как точно се случва след като пуйките нямат крила и не могат да летят. Е, как.... Като си купят най-новия модел албански самолети на дървени въглища.

Както и да е, накратко положението никак не е розово. Ама след Дон Напко ще си имаме и Док Напко 🙂 Та в общи линии, това е.


Внезапно стаята се промени. Алиса се огледа наоколо. Лежеше в болнично легло, с купчина цветя и система, закрепена към лявата и ръка. Към нея се приближи един лекар с думите:

- А, вече си будна. Добре, и лошо. След натравянето с горещ шоколад трябва да почиваш. Тук се намесвам аз. Упс, забравих да се представя - доктор Таблов, ама повечето ми викат Морфей. Сигурно е заради умението ми да приспивам хората. Както и да е, нуждаеш се от сън. Приятни сънища

Целият свят около Алиса отново се завъртя и започна да се замъглява. Последното нещо, което се опита да задържи в мислите си беше странното чувство, че този вече го познаваше отнякъде.........

Добре дошли в Страната на чудесата.

П.С Тази статия не участва в конкурса, защото автора не можа да намери вдъхновение да напише последните два параграфа и да я пусне навреме. И все пак - Бакал, ю рок!!!! А ако е била навреме - изненадан съм 🙂

А,да - добро утро на всичките ми 15 читатели.