Горещ шоколад. За Лабиринта

Day 3,714, 10:05 • Published in Bulgaria Bulgaria • by bakalin

-ДоФторе, излез от блатото! Излез от блатото ДоФторе!

Гласът се набиваше в подсъзнанието му и не искаше да си отиде. Едно и също, отново и отново, като така примамливото усещане от натискането на бутона



-ДоФторе, излез от блатото! Излез от блатото ДоФторе!

Ееее, това вече е прекалено. Гласът беше навсякъде. Извираше от изровена и изпепелена земя на поредното Епично бойно поле, извисяваше се към покритото с вражески бомбандировачи небе, и не спираше и не спираше.

-ДоФторе, излез от блатото! Излез от блатото ДоФторе!

Ужас някакъв просто. Абсолютно безсмислен при това , но се набиваше чак в ганглиите на мозъка и стискаше с ужасяваща сила. Все едно костеливата ръка на Смъртта бе обхванала Душата му.

-ДоФторе, излез от от блатото! Излез блатото ДоФторе!

Край! Този вътрешен глас не можеше да се търпи повече. С рязко, почти волево движение той се дръпна назад и с замах затвори капака на лаптопа.
Погледна пак към него.
На капака леко премигваше една отхапана ябълка, стилизиран символ на…. Суетата му навярно. С какво тази бездушна машина успяваше да го превземе и отдели от….

-Тате, искам горещ шоколад.
Сякаш го прониза електрошок. Там, на вратата, притиснала към себе си любимото олющено плюшено мече – неизвестен потомък на Мечо Пух, който тя наричаше „муешо КуХ” , седеше неговата дъщеричка. Второто и любимо нещо след „муешо КуХ” беше горещият шоколад.

-Тате?!
- Хм, шоколад. По това време. А и вече изпи един. Ако мама разбере?
-Таааатееее….

Това беше битка, която той не можеше да спечели. Там в рамката на вратата стоеше неговото богатство, неговото съкровище. Прегърнала „муешо КуХ”, босичка, по нощничка и… молеща.

Няма на този свят баща, способен да победи в тази битка.

Усмихнат, той стана, вдигна с ръцете си дребосъчето и двамата поеха към кухнята, да усетят магията на поредният горещ шоколад.

……
А на бюрото, захлупена в кутията на затвореният лаптоп – умираше една е-Ряпа.