Петльовден * Партия Българи

Day 3,714, 03:28 • Published in Bulgaria France • by Akaga

20-ти януари по нов стил, 2-ри февруари по стар - все е Петльовден.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден.

Независимо от опошляването от невежи люде, този ден според народния календар е е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния. Посветен е на децата и за предпазването им от болести и се коли петел. Затова се нарича Петльовден.



Легендата разказва:
с. Голица, Варненска област, турско време

Казваха се Демир и Бурак - желязо и мълния. Подходящи имена за башибозуци. Спомням си ясно презрението в очите им, грачещите им гласове, грубия смях. Неприличните погледи. Бях тръгнала с малкия ми син към краварката да вземем малко мляко за баницата. Митко беше едва на шест.

Заплашиха, че ще ми го вземат. Бяха изнервени заради войводите, които още пазеха селото. До оня момент нямаше ни един еничар, взет оттук. Бяха стръвни, помислих че ще ми го издърпат от ръцете, но като че ли изпитваха удоволствие да ме обиждат.

Спомням си как ми кипна. Разкрещях се и им казах в очите, че ще го удуша с моите си две ръце, но няма да го дам да го потурчат. После бързо тръгнах към къщи. Забравих за млякото, за баницата, беше важно само да го скрия.

Не ме последваха, не и веднага. Както хищникът си мисли, че плячката няма къде да избяга и нарочно отлага триумфа си. А планът се оформи в главата ми за петте безумни и ужасни минути, докато стигнем до вкъщи. Казах на Митко, че ще си поиграем, но трябва да прави точно каквото му казвам.

Той ме чакаше до дръвника. Отидох в кокошарника и грабнах най-едрия петел. Ръцете ми трепереха, страхувах се да не се забавя и крясъците му да не ме издадат. Заклах го с едно рязко движение и веднага хвърлих главата на покрива - турците едва ли щяха да се сетят да потърсят там.

Петльовата кръв рукна, опръска дръвника, престилката ми. Оставих дълга ярка диря до една леха встрани. После заръчах на Митко да легне до цветята и да стои неподвижно, докато не му кажа да се изправи. Сложих го с лицето надолу, за всеки случай. Полях го с кръвта, която продължаваше да шурти от петела. Наквасих няколко стръка трева и ги лепнах на вратлето на момчето ми, барем заприличат на рана от брадва.

Когато чух копитата, се затичах до дръвника, грабнах брадвата. Затворих очи, вдишах няколко пъти и с яростен вик я забих дълбоко в дървото, точно когато башибозуците влязоха в двора. Спомням си и че крещях и кълнях, а те просто стояха и гледаха. После се обърнаха и си тръгнаха без нищо да кажат. Тогава разбрах: по погледите им личеше, не бях спасила само моето момче. Бях спасила всяко момче в селото.

Така се ражда легендата за Петльовден - от една смела българска майка с балкански характер. Сетне в много села в Източна България се разпространява традицията да се коли петел на днешния ден и да се мажат с кръвта му челата на децата за здраве.

Източник

А в село Голица, за където легендата разказва, че от там е тръгнало всичко, има дори паметник на петела.



Днешният ден се обвързва още с почитането на Свети Евтимий, покровител на мъжките рожби, въпреки че ритуалите са изначално езически и тръгват от мита за цар Ирод, когато майките са заблуждавали царските войници по същия начин, за да скрият момчетата си.




Партия Българи започва кампания по популяризиране на български обичаи и традици. Ще има задачки за месеца, статии, оценяване и разбира се награди.

Очаквайте 😉