Я, кажи ми ...

Day 3,241, 13:19 • Published in Bulgaria South Korea • by Rokamball
... или размислите на един полупиян ум

Добър вечер, на всичките ми 5 читатели и то ако не са се отказали, докато чакат да пропиша отново 🙂 (Имо виждаш ли, че има хора с по-малко публика и от теб 🙂 ). Докато рових из сайтовете да избера песни, които малкият ми хубавец да се учи да ги пее (още е далеч от цялостно пеене на песните, но не пречи да ги научи щом са на родния му език). И така попаднах на една песен, която някак си се опитвах да забравя (навява ми едни спомени, от които боли) . И докато я слушах за пореден път, гледайки как малкият ми син се мъчи да я запее, започнах да си задавам някои въпроси - къде житейски, къде не. Тъй като личният живот на човек си е личен, защото до него достъп имат само ограничен брой хора - нямам никакво намерение с тях да ви занимавам, реших да не ви спестя тези въпроси, които се отнасят за страната в тая виртуална реалност ( тези въпроси се появиха чак в края на целия списък от питания, ознаменуващи края на една година и началото на следващата(и не - това не е черновата за президентското обръщение на Нова Година).



Е стига толкова въведение и раздвижване на пръстите, заповядайте на въпросите, дано само не ви задави само някой отговор 🙂

Я кажи ми, читателю, какво трябва да стане българите да се приберат в своята еРодина?

Я кажи ми, читателю, на коя страна интереса ти е по-важен?

Я кажи ми, читателю, кога за последно си видял своите сънародници обединени за повече от месец?

Я кажи ми, читателю, кога за последно ти си признал, че си сгрешил по даден въпрос?

Я кажи ми, читателю, кога си подал ръка на своите сънародници, които са от "другата страна на барикадата" по въпрос по който си спечелил?

Я кажи ми, читателю, струвало ли си е нервите?

Я кажи ми, читателю, можеш ли да кажеш след година, че си постъпил правилно и че пак точно по този начин ще постъпиш?



Може и още да изброявам, но няма смисъл тези стигат. Преди да пусна финалните надписи, за които за мое съжаление - аз нямам никакво участие в създаването им, искам само да благодаря на всички, които решат да си отговорят. Това е и статията , която се явява и моя прощална като заместник-министър на образованието(МнО)(какъвто реално не съм от почти 2 месеца и искрено се извинявам на Джули, че се наложи сама да бъде и диригент, и оркестър в министерството и дано все пак съм и помогнал поне малко да се ориентира в кашата наречена "Управление и управленски структури на еБългария"), поради това, че нямам време за игра, а какво става за спомагане на управленска структура. Освен това се чувствам и вече изчерпан - както от към идеи, така и от към желание.

И така това е - време е за финалните надписи, а те са - за тези, които не са се сетили са свързани с онази песен, с която почнах в началото.



Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
Ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.