Референдуми. Промени в закона?

Day 3,075, 16:44 Published in Bulgaria Bulgaria by XaoC aJI4eH
Здравейте!

Вероятно на мнозина тази статия ще се стори дълга и скучна, но аз се чувствам длъжен да я напиша и смятам, че точно сега е времето. Тия дни покрай бурните политически събития доста граждани смятат, че законът бил потъпкан или че е много несъвършен. Последното е вярно. Причините са че е остарял и е писан при друг политически модул. Но за това по-нататък. Ето сегашният текст.

Отварям парламентарната секция и гледам че един депутат предлага промени (цитат):

Предлагам следните изменения в Закона за референдумите:


В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1.Референдум може да бъде проведен при еднолично желание на Президента, по предложение на Парламента, получило одобрението на над 50% от гласувалите депутати или чрез подписка в частен вестник, под която са се подписали повече от 10% от хората, гласували на последните парламентарни избори. В такъв случай референдумът може да се свика и чрез статия в частен вестник. В случаите, когато референдумът е иницииран от Президента или Парламента референдумът се свиква чрез публикуване на статия, в някой от държавните вестници - парламентарен, президентски или при невъзможност от друг държавен вестник.

Според мен имаме нужда от такъв ,,ограничител,, за властимащите. Какво мислите?


Още през 2011-та имаше предложение за подписка. Но беше отхвърлено поради ред причини. Изборите тогава бяха мажоритарни. Редица депутати се кандидатираха с платформи. Агитация се правеше постоянно, особено в деня на изборите. Депутатите пращаха билети на избирателите си за да могат да гласуват за избраника си в региона, в който се е кандидатирал. Т. е. имаше пряк контакт избирател-конгресмен. Беше решено, че е излишно даден гражданин да събира подписка, като може директно да пише на депутата, който е избрал. Последният би бил луд да му откаже. В крайна сметка трябва само да отвори една тема във форума…

Мога да приема, че тези промени са до някъде необходими. Но не ми харесва това да става в частен вестник. В крайна сметка с референдуми се решават въпроси касаещи държавата и обществото, те не бива да стават реклама на вестник или отделна личност. Подписката би била достатъчна реклама на вестника му. Пък и всеки може да пусне анкета от собствения си вестник, нали?



В закона обаче има други остарели текстове, чиято поправка според мене е много по-наложителна. През последните ми мандати аз си давах сметка за това, но не предприех никакви действия. Първо всяко мое предложение веднага щеше да бъде посрещнато на нож от поне 2 партии, които под строй щяха да гласуват против предложенията, само защото аз ги предлагам. Второ и по-важно беше че последните поне 2 години преобладаваха депутатите нихилисти, които ги мързи да четат и мислят. Едни от тях смятат че единствената им работа е да спамят в чат, а кликането по законите и безотговорността им принадлежи по право. Други пък смятат, че няма смисъл от никакви правилници и закони. Е, според мене има. Поне от конституция, правилник на парламента и закон за референдумите има смисъл. Щом админите не са включили референдумите в механиката на играта, значи трябва да ги направим извън нея. Наистина има въпроси от първостепенна важност, които не могат да бъдат решени по друг начин.



А сега конкретно. Основната слабост на закона е, че възприема парламента и неговия председател като даденост. Наистина до средата на 2012-та България макар и трита не е оставала без конгрес. При окупация, няма конгрес. При диктатура също няма конгрес, но има избрани депутати. Те биха могли да задействат нещата по свикването на референдум, защото така или иначе са избрани. Председателят на парламента по правилник би трябвало да е даденост. Обаче на практика се получава, че не е! С болд ще дам текстовете, които следва да се преразгледат и променят:


Чл. V. Преди или по време на гласуването Председателят на Парламента има задължението да сформира комисия за преброяване на резултатите. Всяка парламентарно представена партия има право да излъчи по 1 свой представител в тази комисия, един се назначава директно от Председателя на Парламента. Комисията трябва да е готова с преброяването до 48 часа след края на гласуването, след което официалните резултати от референдума се обявяват в държавния вестник, от който е пуснат референдума.

Защо трябва да има комисия? Ами за да няма спорове и да се отсеят гласовете на мултаците и чужденците. Вместо председателя на парламента да пише статията и да събира комисията, може същото да стори президента или друг депутат. Във всеки случай трябва да е човек с достъп до държавен вестник. Защото ако ще се прави от частен, къде е отговорността? Мога да сформирам комисия от брат ми, братовчет ми, шурнайка ми и учинайка ми. И каква гаранция има, че ще се спази законът? Политиците залагат кариерата си, а гражданите какво рискуват? И какво целят? Дали няма да се опитат да извиват ръце по този начин?



Чл. VI. Резултатите от референдума се считат за положителни, когато има 66% положителни отговори на зададения въпрос. В този случай решението следва да се вземе предвид от изпълнителната власт във възможно най-кратки срокове.
ал. 1. В случай, че положителните отговори са над 50, но под 66% референдумът подлежи на ратификация от парламента, чрез гласуване в 48 часов срок. Парламентът има право да отхвърли предложението с всички произтичащи за държавата и институциите последствия.
ал. 2. Ако положителните отговори са под 50%, решението се счита за отрицателно и задължително. В този случай не е допустима ратификация от парламента.


Чл. 6. трябва да се преработи основно. Като го предложих на времето беше защото се предполага че при 2/3 броят на мултаците няма да достигне 1/3. Но какво правим ако разликата е малка 1-2%? Вменил съм на депутатите отговорността да преценят дали всичко е наред. Ако сме под диктатура, все пак има избрани депутати, при малко желание могат да го ратифицират. Но ако сме под окупация? Дали да не се вменят правомощия на КС? Оставям депутатите сами да разнищят въпроса. В крайна сметка ратификацията може да отпадне, въпреки че това носи риск.


Това е от мене, господа депутати! Имате повече работа от ботското гласуване на един член. Надявам се, че съм ви бил полезен.