Хрониките на Спящата красавица: 100 години по-късно

Day 1,183, 03:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna

Имало едно време едно момиченце. То се родило в ден 802 от създаването на еСвета в страна, наречена България. Не след дълго неговите приятели го отвели от дома в далечната Русия, където, носели се слухове, че ги чакал по-добър живот с добре платена работа и поносими цени на хляба. Момиченцето било твърде малко и тръгнало без да се замисли.

Устроило се в Москва, където напълно забравило своята родина. Не четяло вестници, не гласувало, не задавало въпроси. Намерило си работа за задоволителни пари, тренирало всеки ден и отвреме навреме влизало в битки.

Животът бил суров, но момиченцето било упорито. Скоро така привикнало с това ежедневие, че било напълно погълнато от тази омагьосана въртележка и потънало в дълбок сън. Спряло да забелязва света около себе си. Живеело ден за ден, безцелно, заради самото съществуване, движено от необяснима инерция. Един по един приятелите му, отегчени и изтощени, напуснали този свят, но дори това не можело вече да развълнува момиченцето. То просто продължавало да дреме сам-само в полите на студената и чужда Майка Русия...

***

Запознати сте с теорията за Големия взрив, нали? Нещо спонтанно и самопредизвикало се, дало ни Началото. Според вас това било ли е случайност? Разбира се, че не! Както не е случайност и тази странна верига от събития, която ме води тук днес. Защото това малко момиченце бях аз. Но вече не.

Някой ме намери. Някой, когото познавах някога. Разтърси ме нежно, но настойчиво. Показа ми, че не съм сама и ме покани на една маса с другарите ни, за които дори не бях чувала досега. И така, в късния следобяд на не особено далечния 30-ти януари се озовах в бирария "Викинг", заобиколена от варненци, които отлично знаеха какво еПравят.

В Русия бях пораснала, бях натрупала опит и сила, но едва сега започнах да осъзнавам къде се намирам. Не разбирах и думичка от това, което говорят, но се стараех да запомням всичко и се опитвах да свържа нещата. Чувствах се като изтърсаче, само мълчах и слушах внимателно. Попивах всичко, жадна за информация, а по-късно щях да задам всички въпроси. Например кой е тоя Осми и на какво, по дяволите, викат Наполеон?!

Разбрах, че еБългария изобщо не е толкова зле, колкото бях чувала някога. Обещаха ми работа, ако се върна на родна земя, при това изглежда с доста по-висока заплата от най-доброто, което можех да намеря в Москва. Обещаха ми да ме включат в някой хубав отряд. Представяте ли си, отряд! Дори не знаех, че има такива! Време ми е да се превърна от дивак-единак в цивилизован човек, който се движи с глутницата. Аз от своя страна обещах, че отсега нататък няма да карам на безалкохолно около тях и (по-скоро на себе си) че ще започна да се интересувам повече от еСвета и ще водя активен еЖивот.

Когато се прибрах вкъщи и отворих своя еДом си дадох сметка, че съм с Experience level 24, сила около 1000, ранг Major** и че играя от година, а сякаш току-що съм се родила. Погледнах списъка с приятелите си - доскоро празен, сега четирима души ми се усмихваха оттам:
Morgenrot - първопричината за моето пробуждане;
ILoveU2 - моят Морфей;
NoLimit - първият, когото видях от плът и кръв;
Garabeda - човекът с впечатляващата еБиография (струва ми се, че трябва да си голяма работа, за да си бил президент толкова пъти!).

Миг преди да натисна Log out ръката ми замръзна. На лицето ми се разля една от онези усмивки, които иронично казват: "Я, какво съвпадение!". Под аватара ми пишеше eRepublik birthday Jan 30, 2010. Е, честит ми еРожден ден!

***

Тук ще се опитам по памет да цитирам пасаж от книгата на Любен Дилов-син "Хуйку". Простете за евентуалните неточности:

"Мили деца, понеже всичко днес се продава с подробно упътване и инструкции от рода на "Мий си ръцете" и "Не яж жълт сняг", ето какво пише в наръчника за орисници и омагьосани принцеси:
Изпий това хапче и ако до два часа не дойде принцът с маркуча за промивки, ще заспиш за 100 години, че и за повече!"

Хей, принце! Ти леко закъсня, аз даже вече се събудих! А сега къде си...?!