Малко храна за мисълта

Day 2,479, 09:42 • Published in Bulgaria Romania • by Sirius Kampoff

Какво да кажа, изпълнявам мисията, в която се иска да ви напиша статия, а 25-ма от вас да я коментират. Относително нов играч съм, трудно мога да предложа вам нещо, което да не забави значително прогреса ми. Храна, танкове и прочее нямам за 25 души, а не би било правдиво да облажат само част от тях, при положение, че всеки ще допринесе с 4% за изпълнението на задачата.

Мога да предложа малко теми за размисъл, понеже мразя непродуктивността, па и искам да съм полезен някому(минимум на себе си). На хората, които не искат да се занимават да четат, просто да си пият заебин-а(тм) и при възможност да пуснат коментар. Ще им дължа същото, така или иначе.

1. Дела трябват, не думи.
Ще го кажа направо - нагледал съм се на хора, които "тепърва ще променят света", ще завършат университета и ще станат първи авери с Чък Норис. После, след тези гръмки техни твърдения, същите отиват да мятат гюбеци и да се снимат за фейлбук(не баш тм). Как да кажа, светът няма да се промени от хора, инвестиращи времето си в ежедневни купони. Уви, съдбата на тия ми е пределно ясна - ще завършат, с малко късмет(и/или умения) ще си намерят работа... и ще се отдадат на посредственост. Толкоз. Пропилян потенциал.

2. Който не иска да свърши като предните, знае какво да прави.
Лошото е, че исторически силните личности са станали такива след много трудности и лишения. Едва, когато човек придобие умението да минава през проблемите като горещ нож през масло, той ще може да се открои сред останалите. Ама май първия вариант е по-весел. Аре там, тогава...

3. Живеем на ковроцентрична планета.
Истината е такава. Когато видиш, как президент на световна ядрена суперсила си прави селфита на погребението на Мандела, ти е ясно, че достойнството и уважението към другите са изгубили в полза на нарцисизма и апатията. На световно ниво. Причината е, че хората от точка 2 стават все по-малко, и отговорните постове се заемат от не-толкова-заслужили индивиди с подходящи познанства. Трябва ли да посочвам какви хора управляват държавата ни през последните 20-тина години?

4. Не уважаваме правилните хора. Приживе.
Поети, писатели, актьори, дейци на културата... хората все чакат, някой от тях да се спомине, че да почнат да публикуват техни цитати в интернет. При това, за мнозина, не толкова с цел да покажат своята признателност, колкото да използват случая да привлекат внимание и лайкове към себе си. Жалко, наистина.

5. Парите не отиват в правилните хора.
Не само, че не получават полагащите им се признание и уважение, ами и не им се плаща достатъчно. Какви заплати получават академици, професори, учени...същите хора, които откриват лекарства срещу коварни болести, правят технологични разработки, и благодарение на които днес не чукаме камъни и дърве? Именно.
А да вземем един спортист. Чрез умението си да манипулира някаква топка(да приемем, че дейността му включва такава) спрямо физичните закони в рамките на дадени параметри(правилата на играта), той получава милиони годишно. А и хората ще му се радват. Дали защото споделят националната му принадлежност, или са фенове на същия отбор(ако има такъв), или по някакъв друг начин се самоидентифицират с дадения спортист, та да може в мозъците им да се поражда чувство на еуфорична радост при постигане на победа, която всъщност няма особено практическо значение за развитието на човечеството. Ми, за т'ва и извънземните няма да говорят с нас...

Аре стига съм писал, че навън заваля, па и трябва да излизам. Дано съдържанието е било полезно някому другиго.

ММ/М42