Нещо поетично

Day 2,229, 23:23 • Published in Bulgaria South Korea • by Rokamball

Поезията никога не ми е била силната страна, за разлика от прозата( то и там съм една "сила"). За може би за това и към поезията не прибягвам много често, но за сметка на това винаги е било от сърце.



Там в далечно лято, под брезите чувам твоя смях,
Там в далечно лято, оставих те да си тръгнеш от нас.

Помниш мечтите, споделени между вас.
Помниш ли мечтите, оставени в този час.

Слушам днес небето, то ридае с пълен глас.
Смълчало се е морето, плаче и то със нас.

Там в далечна зима, остави ни сами.
Там в далечна зима, ти ми каза:”Продължи”.

Виждаш ли сълзите, проляти от нас.
Виждаш ли молбите на прегракнал глас.

Слушам днес детето, викате със силен глас.
Слушам днес детето: „Защо не е при нас?”

И когато види твойта снимка, закачена някъде там.
И когато види, да ми шепне, че никога не ще съм сам.

Там в далечно лято, под брезите чувам твоя смях,
Там в далечно лято, оставих те да си тръгне от нас.



Весели празници, че се задава една поредица от такива дни, и никога не забравяйте любимите хора, които няма как да празнуват с вас.