Довиждане

Day 2,050, 11:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by love myself

Здравейте, приятели.
Статия номер 17 ще бъде моята така да се каже Лебедова песен.
За съжаление въпреки геройските ми усилия не успях да се запаля по тази игра, както и не можах да разбера истински същността й. Прекарах си страхотно. Имах силни и слаби моменти. Даже побеснях на воля тъй да се каже. Крадях от съня си, за да имам „срещи” в социалния модул.
Благодаря на всички, които четяхте статиите ми. Благодаря за милите думи по време на Мастиленият Лабиринт. Благодаря, че се докоснах до вас.

Всеки човек си има нещо, с което би трябвало да запомни тази игра…аз я запомних с хората. Онези, които олицетворяват истинската Република България и пренасят в играта напрежението и омразата си и тези, които успяват да превъзмогнат външните фактори.
С риск да забравя някого, а той винаги може да ми прости ще Благодаря поименно на тези, които докоснаха мен:

Imoenbg – чудя се да благодаря ли, да бия ли…но, брат, беше интересно, внесе динамика в майчинството ми

Принцесата на брат ми – Ем, благодаря, че ме разбираш с половин дума

Mamamustara – Мише, благодаря за позитивизма и за „мъжкото ти държание” в дадени моменти, както и бръчиците от смях с коментарите ти

Rokamball – Рока, благодаря, че ме направи част от реалния си живот и ме търпиш с всичките ми лоши и по-лоши моменти.

Armaga – Алекс, благодаря, че се вслушваме един в друг.

Gavro77 – мъж ми, благодаря, че се състезавахме кой е по-по-най – ЛУД

Благодаря на отряда си – Бобчо, Прешъс, Симо, Тони, Ванс, Васко, ЛИМ, Гошоси, Лито, Заека, Ники - за това, че винаги бяха на среща за тролене и успокоение.

Благодаря на Кракра за моментите с невероятните му статии и коментари.

Благодаря на UltraBotev – Алекс, ти наистина ме кротна…

БЛАГОДАРЯ НА Sollam – за всичко, за всички и за всяко решение относно слабите ми опити напоследък да разбера защо трябва да остана в играта.


Не благодаря на половинката си, че влиза в този омагьосан кръг еРепублик, но все пак го обожавам и търпеливо ще изчакам тази игра да му писне като на мен.

Ако съм забравила някого, нека ме извини.

С някои от вас ще се срещнем и комуникираме по друг начин във виртуалното пространство, а с тези, които имат нужда от комуникация…винаги можете да намерите жокер от роднина …хехехе.
Не се заричам, но засега твърдо стоя зад решението си да не се връщам, колкото и да ми е мъчно за статиите на доста хора.

Благодаря за тези четири месеца и половина.

Довиждане.