Join the new world

В разгара на жаркото лято, изпепеляващото слънце обгаряше нивата с огнените си лъчи. На това поле, работеха млади и стари, за да изкарат своята прехрана. Отрудени момци и девойки посичаха житните класове, докато самите те се стапяха от адската жега. Слънцето сякаш не мърдаше и искаше вечно да гали с палещите си лъчи хората, които сякаш имаха железни тела и не усещаха ужасния пек.
На тази нива, една млада девойка, още румена и жизнерадостна, с нежни светли очи и златна коса, се трудеше неуморно, докато един снажен младеж, който също вършеше работа, гледаше опиянено нейното стройно тяло. Работата кипеше, почивка нямаше, условията бяха сурови, земята се беше напукала от жегата, но това не пречеше на никого. Денят изглеждаше безкрайно дълъг, но слънцето започна да се спуска.

Девойката, вече изпитваше някаква сладка умора и вдигна глава, за да види пред себе си младежа, който я наблюдаваше. Без да се усетят, си кръстосаха погледите и сякаш искаха да се свържат. Някакъв огън се запали между тях, който ги привличаше. Спряха да работят. Сърцата им започнаха да бият лудо, привлечени един от друг. Стояха приковани като камъни, докато слънцето се скри.
Здрачаваше се. Вече знаеха, че са сами на полето. Със сърпове в ръка, започнаха да играят див танц. Накладоха огън, на мястото където работеха.

Кървавочервената луна, която изгряваше, сякаш беше подпалена от слънцето, огря тъмното небе и то ставаше все по-светло. Романтика, колко красиво беше сега нощното небе. Антарес, това огнено небесно сърце им се усмихваше от южния хоризонт. Двамата играха неудържимо. Сърповете задрънчаха. Огънят се разрастваше и беше хем буен, хем нежен. Момичето играеше без мяра със сърпа, но момчето не отстъпваше.

Накрая, запленени един от друг, се хванаха. Не можеха да се откъснат един от друг. Тогава сложиха на огъня сърповете и не след дълго, остриетата придобиха плашещ червен цвят. Девойката и младежът заиграха хоро около огъня, като си тананикаха в определен такт. Танцът не стихваше. Скоро, те взеха горещите сърпове от огъня. Тогава момичето тегли огненото острие през врата на младежа и в миг, той падна върху огъня, безжизнен. След това, наглед невинната девойка, впи поглед в овъгленото тяло на младежа и сякаш усети прилив на енергия. Чувстваше се непобедима, мислеше се за безсмъртна. Тогава съвсем безмилостно, сякаш изпитваща удоволствие от това, отряза сънната си артерия и падна мъртва в огъня.

Така загинаха две създания, които бяха толкова буйни, толкова темпераментни, че можеха да запалят огън по цялата земя. Обаче, те така и не споделиха своите чувства, така и не казаха дума, независимо, че се гледаха със страст. Загинаха странно, може би незнаещи какво да правят с чувствата си. Искаха да се обгърнат, всеки да вкуси от кръвта на другия и да усетят огненото посичане, което им прекрати живота. Умряха, без да споделят своите чувства. Това е една несподелена любов, която може би ще се осъществи в един свят далечен от този.