Join the new world

Добър вечер, драги читатели. Представям ви своя вариант на седмичната мисия на "Мастиленият лабиринт 2" - четвърти кръг!. Приятно четене и се извинявам на Стоич, че не му исках права за дължина, но няма време.



- Събуди се. Моля те, събуди се -чуваше се в далечината женски глас.

Хосе отвори бавно очи и видя Андалусия надвесена над него.

“Както всяка сутрин през последните няколко години” - помисли си с усмивка младежа.

-Ставам де, ставам, “мамче” - закачи сестра си.

-Пак ли онзи сън? - попита загрижено момичето.

-Да, отново онова момиче, което беше нападнато от някаква безплътна форма.

-Нещо различно имаше ли този път? - продължаваше да разпитва Андалусия.

-Като че ли не. Почна като обикновено - започна разказа си Хосе. - тя е малко момиче, което гледа как някакъв изверг се гаври с една жена пред много хора и всички са облечени официално. Имам някакво чувство, че дамата и е майка, а ония извратения и е баща.

-Какво те навежда на мисълта, че са и родители? - продължаваше да го разпъва на кръст сестра му.

-Последващите случки. Раждането на брат и, смъртта на баща и, изнасилването и, раждането на малкото, както и смъртта и - едва преглъщайки продължи брат и.

-Нещо около обстановката, къде може да се намира това момиче? - продължи с въпросите Андалусия.

-Не знам къде е но имам чувството, че е някъде в Европа, може би Италия, но със сигурност не е в Испания - заяви малко по-сигурно Хосе.

-Мария-Андалусия Флорез и Рейез дел Мендез. Хосе-Мария Флорез и Рейез дел Мендез. - провикна се женски глас от долния етаж. - Слизайте веднага, деца, докато не съм решила да се кача горе аз.

-Идва ме, дойке - провикнаха се в един глас двете деца.

-А ти си помисли какво изтърваш в този сън.

-Ще си се помъча, мъчителко моя - закачи я Хосе.

Десет години по-късно, замък Алдобрандески, Тоскана

Осемнадесет годишен младеж се разхождаше из замъка на човека, който докара баща му почти до просешка тояга. Целта беше да се възползва от ненадейната смърт на стария дон на дома Алборано - омразния Джузепе. Хосе не знаеше нищо за неговите наследници, освен че са двама - Кристина на шеснадесет и Пиетро на десет години.

Преди години Джузепе Алборани и Хорхе-Мария Флорез и Рубейро дел Мендез бяха станали съдружници в търговията с царевица от Нова Испания. Сеньор дел Мендез имаше задължението да внася стоката в Европа, а граф Алборано да я разпространява в Тоскана и останалите страни от тази страна на Лигурско и Тиренско море. Но преди 5 години тосканеца взе, че прецака нещата като изкара съдружника си виновен за това и го принуди да плати всички разходи. На всички беше ясно, че именно Албарони беше виновен за подпалването на корабите закотвени на остров Елба с търговския флаг на дел Мендез, но нямаше как да го докажат. С това тяхното сътрудничество беше приключило, но никой не се изненадваше, че тосканския граф имаше още запаси от тази издръжлива култура в складовете си и я продаваше на по висока цена. Сеньор дел Мендес се опита да запази своето положение в двора на Испания с неистови усилия и след 2 години получи сърдечен удар, когато видя положението на финансите си. Синът му пое нещата в свои ръце и стабилизира семейния бизнес, но не и без помощта на съдружника си и свой зет - Фернандо Ибанез и Санчез дел Мартинез, съпруг на сестра му. Въпреки че за Фернандо се говореше, че продължаваше да изневерява на сестра му, той показа, че поне във финансовите сфери, обеднелия идалго беше много способен. Оставаше да се прибере само един дълг - този на семейство Алборани. Това и причината Хосе да е в замъка на “врага”.

- Добър ден, сеньор Мендез - прекъсна мислите му възрастният майордомо на замъка. - Графиня Кристина е склонна да ви приеме.

-Благодаря ви, майордомо Томази - отвърна младежа.

-Сеньор в италианските държави е прието да се нарича маджиордомо за разлика от вашата родина.

-Приемете моите извинения, ако съм ви засегнал, маджиордомо Томази.

-Ех, младеж, младеж. Защо винаги младите си мислят, че могат да обидят стария Томази. А сега мисля, че е време да тръгвате докато графинята е благосклонна за разговори, че откакто е в деликатно положение настроенията и се менят по бързо и от болежките ми - продължи с усмивка Томази.

-О, нима графинята е женена и бременна - полюботитства испанеца.

-И да, и не. Графиня Кристина е бременна, но не е женена. Цялата история е странна дори за нас, слугите в този дом. Да си остане между нас, в деня когато стария граф - тук Томази направи пауза за да се изхрачи по адрес на стария си господар - почина, дъщеря му забременя. Всички сме на мнение, че стария и е посегнал и той е баща на детето. Добре, че поне си замина. Беше изверг. Но стига съм говорил. Вие добре го познавате, сеньор Мендез. Бях там когато бе почти разорен вашия баща, а и вие като малък сте били в този замък при предишни посещения на баща ви, мир на праха му. Но стига толкова, че стария Томази се раздрънка много, а и това все повече да ме изтощава с непредването на възрастта.

-Благодаря ви, Антонио Томази. - отвърна Хосе и с усмивка продължи: - И аз ви помня, тогава бяхте по-млад и ми подарихте една играчка от Нова Испания - индиански кръг, който предпазва от лоши сънища. Жалко, че кръгът се счупи още в тук, но още пазя половината, която ми остана.

-Интересно - промълви Томази и се обърна към младежа. - Но да вървим все пак, сеньор, че най-много аз да пострадам за закъснението ви.

С тези думи двамата се отправиха към кабинета на графиня Алборани.

След като представи младия гост, маджиордомо Томази се оттегли и ги остави насаме.

- Добър вечер, Хосе. Или трябва да те наричам сеньор дел Мендез? - започна разговора Кристина Алборани.

-Не вярвах, че ще ме помниш, Кристина. Минаха тринадесет години от както се видяхме за последно - промълви смутено испанецът и продължи с носталгия. - Тогава нашите семейства бяха все още приятелски. Дълго време имах намерение, като порасна да дойда да те искам за моя съпруга, но ... - и остави да увиснат думите във въздуха.

-Какво се промени, Хосе. Да знам, че баща ми почти разори семейство дел Мендез. Нима аз съм същата като него? Ето погледни ме. Да, трудна съм в момента, но момичето от онази среща в лехата преди години още е живо и още помни думите на едно испанче, което казваше, че то е най красивото цвете в този замък и с удоволствие като порасне ще го откъсне и ще го засее в хасиендата си в Испания. Кажи какво толкова се промени?

Хосе нямаше отговор на тези въпроси. Преди да ги осмисли обаче, Кристина го изненада с нови откровения:

-Знаеш ли, сънувах те как израстваш. Да знам, че звучи странно, но видях как порастваш, как ставаш мъжът, който стои сега пред мен. Знам и как възстанови финансовото си състояние, защото те сънувах, как обираш корабите на английската кралица. Да, знам че звучи налудничево, но всичко това го сънувах и по реакцията ти разбирам,че сънищата ми са истина.

-Но, .... - изненадан Хосе едвам събираше мислите си. - Откога сънуваш живота ми?

-Откакто намерих това - и му посочи един полукръг с раздърпани плетени нишки по него. -Помниш ли го? Това беше липсващата половина на кръга, който Томази ти подари. Намерих го преди 11 години и от тогава го пазя, като символ на своето първо и последно любовно увлечение.

-Значи ти си момичето, което сънувам от толкова години. О, бедната ми Кристина. Страдам с теб заради всичко, което изтърпя. Ако има начин да ти помогна кажи. Ще се постарая. Само това мога да ти обещая. Само да те питам истина ли е това, което сънувах за зачеването на твоето дете - един демон идва и те обладава и от това чудовище си бременна сега? - с разтреперен глас попита Хосе.

-Да, Хосе, истина е - едвам сдържаше сълзите си графинята. - Но, за съжаление не можеш да ми помогнеш. Сама ще се изправя пред това, което ме чака. А ти по-добре ме забрави. За прощален подарък ще изплатя всички дългове, които баща ми има към твоето семейство. Върви си, Хосе, и повече не се връщай.

След тази словесна размяна Хосе разбра, че разговора е приключил. С натежало сърце и поомекнали колена, той излезе от кабинета на младата графиня и се запъти към портала на замъка, въртейки в ръцете си половината от кръга, която Кристина бе намерила. На изхода замисленият младеж за малко да се блъсне в маджиордомо Томази.

-Извинете ме, Антонио - опомни се в този момент Хосе. - Просто се бях задълбочил в мислите си и не ви видях.

-Това ли е половината от кръга, остана във вас? - попита стария италианец, забелязвайки парчето в ръцете му.

-Не, това е загубената част, която Кристина е намерила и ми върна днес.

-Но, т-това... - заекна Томази. - Младежо, имам един въпрос към вас и искам сериозен и честен отговор.

-Кажи какво искаш да ме питаш, а аз ти обещавам, че ще получиш искрен отговор.

-Знаеш ли как е забременяла графинята и как си разбрал?

-Да, знам и да ти кажа честно нямам никакво понятие как и защо, но я сънувам всяка вечер и я виждам най-страшните неща, които едно дете може да види - отвърна объркано Хосе.

-Това не е тема за открито място, където всеки може да ни чуе. Къде сси отседнал и дали би ти било проблем да ми погустуваш тази вечер?

-Защо? - поинтересува се младия дел Мендез.

-За да разбереш защо сънуваш тези сънища. - отвърна му Томази.

-Съгласен съм да ти погостувам тази вечер. Иначе съм отседнал в “При Меркези”. Как да намеря домът ти?

-Близо до страноприемницата е. На втората пресечка в посока към замъка третата къща в дясно. И да не забравиш да донесеш двете половини на кръга - опъти го маджиордомото.

-В 9 часа ще съм у вас - с тези думи младия Хосе се раздели с стария Антонио.

Вечерта на същия ден

Хосе намери бързо домът на Антонио Томази.Приятно бе изненадан от спретната и екзотична за страната градина пред къщата. Антонио го чакаше на един стол на верандата със запалена лула.

-Радвам се, че прие поканата ми. Донесе ли двете парчета?

-Да, донесох го. - и му показа счупения кръг. -Но за какво са ти все пак те.

-Ще стигнем и до това,но искам първо да знам всичко за сънищата ти - кога са започнали,какво съдържат те и дали си готов да ги прекъснеш и да помогнеш на моята господарка.

-Да, готов съм да приключа и да помогна на Кристина. Но как? - и след като не последва отговор от стария тосканец, Хосе продължи - Добре, искаш първо да ти разкажа сънищата си. Всъщност той е един и същ. Всичко започна преди 11 години.

И Хосе започна да разказва как е видял през очите на Кристина какво е преживяла майка и, как са минали последните 11 години от живота и, погребението на Джузепе и това, от което се ужасяваше най-много - как два различни (и въпреки всичко приличащи си) демони в получовешки образ я изнасилват и как Кристина разбира, че е бременна.
- Тук винаги свършва съня, никога не съм сънувал какво ще стане след това. След като ти разказах съня си би ли ми казал как това ще ни помогне? - завърши разказа си Хосе посочвайки счупения кръг.

-Преди това искам и аз да ти разкажа една история, която косвено е свързана с теб и Кристина и е първопричината за сънят ти. Антонио Томази не винаги е бил слуга на дума Алборано - и стария тосканец започна разказа на своя живот. - Някога, когато бях младеж на твоите години постъпих на една английска галера. Бях млад и буен млад мъж, който искаше да види широкия свят. След като приключи договора ми с англичаните, реших да обиколя и Западните Индии. Така попаднах в земите на племето Охджибвах и се запознах с дъщерята на вожда - Алауа, която по-късно стана моя съпруга. Тъй като имах много и неспокойни нощи, жена ми реши да ме научи да правя този кръг, който е свещен за народа и. До сега съм направил само един такъв и той е в твоите ръце. Племето и ги нарича “капани за сънища” и наистина имат ефект. Дори след като доведох съпругата си в Тоскана и започнах работа при граф Алборанопродължих да имам приятни сънища и нито един кошмар. Когато ви видях преди години, реших че на мен този капан ми помогна достатъчно и да ти го подаря. Кой, бащата на моята Алауа, обаче ми даде едно предупреждение - капана трябва да се пази цял и дори една брънка не трябва да се скъса защото тогава почват да пропуска кошмарите. Освен това капана може да бъде разделен между двама души и така те ще споделят своите сънища или кошмари, ако е счупен. В случай на повреда по кръга, трябва да се даде на майстора, който го е правил, защото той е вложил част от своята душа в него. Ако майстора е умрял или не може да поправи повредата, кръга се изгаря, но едва след като се направи нов капан, който да замени старият.

-Това добре ще спрат моите кошмари, но как ще помогне това на Кристина? - прекъсна го Хосе.

-Това вече е трудно за обяснение, но има шанс и аз ще се постарая да и помогна. Сега остави ми стария капан и след 3 дена ела пак тука.

-Добре, Антонио, тръгвам. Ако имаш нужда от нещо кажи ще ти помогна.

-Не всичко, което ми трябва се намира тук - върбов клон, сухожилия на елен и единствения майстор на тази “капани” в Европа - увери го Томази. - Имам обаче една молба разсейвай Кристина през тези 3 дена, защото няма да имам възможност да изпълнявам задълженията си в замъка.

По това време в едно друго измерение

-Татко, този Антонио Томази дали може да ни попречи - Ирду Лили изглеждаше леко разтревожен.

- Спокойно, синко. За да е успешно това, което трябва да направи той трябва и от кого да ги пази - отвърна му Лиллу. - Освен това едно от двете деца, които Кристина Алборано чака също ще е от наши вид - дали инкуб или сукуб няма значение. Един ственото, което мога да обещая, че това ще му е последния капан, който прави.


Три дни по късно в земите на замък Алдобрандески, Тоскана

Хосе и Кристина прекараха последните три дни заедно препомняйки си някои лудории като деца. От Антонио нямаше и следа, а и двамата млади не знаеха че са обект на нечие внимание. А че ги следяха Лиллу и Ирду Лили беше обяснимо -те бяха бащи на неродените деца на Кристина. Двамата инкуби бяха решили да вземат синна на Лиллу като се роди за да изравнят положението в тяхното измерение.

Докато се разхождаха из полята около замъка, младите влюбени съгледаха едно момченце, което очевидно търсише тях. Когато стигна до тях, въпреки задъхването си, то изречитира:

-Графиня Кристина Алборано и маркиз Хосе дел Мартинез ще ме последвате ли? Маджиордомо Антонио Томази иска да ви види - и тръгна в обратна посока без да чака отговор.

-Хайде, Кристина, стария Томази не ни вика за глупости - каза Хосе и хващайки ръката на графинята продължи след детето.

Когато пристигнаха пред дома му, Антонио излезна да ги посрещне и за изненада на Хосе изглеждаше състарен.

-Заповядайте в къщата, стига сте стояли отвън - подкани ги Антонио - Пипо, ето ти монетата, която ти обещах - и подхвърли една златна монета на детето.

Вътре в къщата Хосе забеляза, че подът беше разчистен и в центъра му имаше нарисуван “капан за сънища”, който беше поне два пъти по-голям от играчката, която като малък беше получил.

-Сега деца искам да седните на двете възглавници за да мога да започна ритуала.

-Какъв ритуал, маджиордомо? - попита Кристина.

-Спокойно, момиче, няма да навреди на теб и твоите деца, нито на Хосе. - отвърна и Антонио.

След като се настаниха на възглавниците, стария тосканец започна странен ритуал - обикаля около тях и напяваше на непознат език. След половин час непрестанно обикаляне около тях Антонио спря и взе готовият капан за сънища. Хвана го с две ръце и потривайки краищата на кръга го раздели на две еднакви части.

- Заповядай, Кристина, този капан е за теб. Хосе, другата половина е твоя. А сега преди да ги получите трябва да свърша още нещо - и с тези думи изправи двете половини и подухвайки в тях изрече: - До тук беше всичко във ваша власт, но сега вече не владеете положението. Върви си Лиллу, върви си Ирди Лили и повече не се връщайте тук.

След тези странни думи той подаде двете половини на Кристина и Хосе и ги отпрати с думите, че е изморен. Веднага след като те си тръгнаха, два инкуба се материализираха пред него в очертанията на кръга на пода

-Ах, ти глупав старец, как смееш да ме спираш - изрева по възрастния от двамата. - Знаеш ли, кой съм аз?

-Знам, Лиллу, знам. Но ти имаше една грешка - надцени своите и подцени моите сили. - Сега вече съм спокоен, че тези двама млади и неродените още деца на Кристина са в безопастност от вас.

-Ти, ти, ти ... ще умреш и няма да се порадваш на победата си. И тогава ще бъдеш мой - закани се преди да изчезне в кръга инкубът.

През вечерта нито Кристина, нито Хосе бяха сънували кошмари и решиха да благодарят на стария маджиордомо. Когато влезнаха през отворената врата на къщата му видяха, че Антонио беше умрял в леглото си, държейки писмо в ръцете си

Хосе се доближи до мъртвеца и видя, че писмото е адресирано до него и Кристина.

“Скъпи Хосе, мила ми малка Кристина,

когато четете това аз вече няма да съм между живите. Пожелавам ви дълъг живот и щастие, каквото можах направих да ви помогна. Сега е ваш ред. Имам само една молба, никога не чупете двете половинки, че вече няма кой да ви направи нови капани за сънища. Обичам ви и двамата и се надявам да не се разтройвате от това, че ще ме няма на сватбата ви. Не се чудете, знам че ще се ожените. А сега е време да ви оставя и да се отправя към моята обичана Алауа.”

-Ако имам момче ще го кръстя на Антонио - каза развълнувана Кристина.

-Ако имаме момче - поправи я с усмивка Хосе и я прегърна.