Ада в мен, Ада в нас !

Day 1,970, 11:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by love myself

„ Здравей,
тати

Знаеш ли, брата най-накрая успя да ме накара да играя една игра. То „играя” е много разтегливо понятие в конкретния случай, но образно да го опишем така. Има едно конкурсче и всяка седмица семейно се надскачаме кой какво признание ще получи. Беше забавно…до този понеделник. Темата на седмицата – Съвременните девет в Живота. Вече разбра защо ти пиша, нали?!
Кръг първи – За безцелните нерви и безпочвените грижи
В тази игра несъмнено правиш паралел с живота. Да дам примери мога много, но последния е най-свеж и най-фрапиращ. Пишем си в играта и да видиш ти, брата вади уникална статия по Дантевия „Ад”. Не щеш ли след три часа абсолютно същия сюжет от един друг талант покори невиждани върхове. И нерви, нерви, нерви…защо?! Защото втората статия ще бъде призната и оценена по-добре понеже някой си бил влюбен, пък близка на друг оценяващ била и тя влюбена в автора, ама е близка, пък „той принципно пише уникално добре”… Да се ядосвам ли… направо побеснях … все пак това е БРАТ ми… затворих очи и се сетих за безбройните дни, в които ми казваше, че дори и да убия целия свят не мога да го предпазвам вечно от несправедливостите. Предимно тези на „Криворазбраната цивилизация”. Българските.
С едно нагоре – Когато си измисляш извинения, а имаш възможност
Започнах да влизам в играта и всеки ден си викам, че утре ще е за по-малко и все не се случва. Няма как да не се сетя за всички неделни дни, в които мързелувах, а благородно лъжех, че имам безброй ангажименти само да не пътувам до вкъщи. Паралел откри ли?! Лъжех, но излъгах себе си. Сега пътувам често, по-често, най-често…но е късно.
Три, тройка, трети – Тези моменти, които помниш, а не трябва
Проблеми имаше и предния кръг и все лошото запомних, все „ранички” цитирах и едни такива, даже за „спорта” спорех с един от членовете на журито, докато той не се отказа…и за какво. За да ме запомни този човек с лошо и аз да споменавам него с лошо. Колко грешно виждане на проблема също както спомена за четящия вестник уморен баща по обедно време, чукащ циферблата на часовника с думите
„Кое време стана?! На плаж се ходи рано, сега само ще изгорите!!!”
а аз фръцкаща се нацупено и мислеща как баща ми е строг, прави само забележки и не ме разбира, че ще спя до колкото си искам.
Защо не запомних, че си станал рано, за да ми преразкажеш най-важното от пресата или, че въпреки вътрешните си убеждения си пропуснал да ме събудиш от жал към децата и защото ги обичаш. Бих дала всичко да се повторят камъните, слънцето, пясъка, пръста, циферблата…Уви!
Семейно четири – За очакваните и неочакваните изненади
Всеки ден влизам само за да си видя писмата и да прочета статиите. Да преценявам за себе си има ли изненади, някой дали е сменил стила на писане, намразил ли ме е, харесва ли ме вече…уж наблягам на социалния модул в тази игра. Изненади има, положителни, отрицателни, очаквани и неочаквани. Такъв е и живота ми или поне беше до момента на най-щастливата ни година и след коледната изненада с думата „инсулт”. Неочаквано, плашещо и лишено от надежда и все пак като в играта всеки ден ходехме до железния парапет под прозорците на реанимацията с малката искрица за промяна. Четири дни.
В средата на спиралата – кръг пети – Когато правиш жертви от егоизъм
Та в играта, тати, си има разни партии, отряди. Почти през ден някой закачи Имо (така се е писал брата, ама знам, че не се учудваш на избора му ) и аз все му казвам, че ще се справя със ситуацията, за да го щадя. Важи с пълна сила и обратното. Преди няколко дни в мислите ми изплува, че си ни възпитал така, да сме егоисти и да поемаме битките на другия, да ходатайстваме за другия само за да видим блясъка на радост в очите му. Иначе как бихме оправдали думите ти на втория ден към мен:
„ Ти нямаш ли 7 лева да си купиш билет и да ходиш да си празнуваш празника ами седиш до кревата ми и ми нареждаш какво да правя?”
Тежат ми и до днес и ще тежат, защото дори тогава искаше да съм щастлива и да си щастлив от моето щастие. Родителите остават родители до край.
Шестобален – Какво остава след неволните лъжи и обещания
Тати, имам си отряд – страхотни момчета, моите рошльовци. Тази седмица обаче неволно ги подвеждах за статията. Щях да я пускам по-рано, после в сряда, после вчера, може би днес…и все обещавах, въпреки че знаех, че не разполагам с времето си, а то цялото време е на внучката ти. Замислих се. Така и ти ми обеща, че след празника всичко ще се оправи и ще ме чакаш. Защо го направи?! Знаеше, че няма как да прогнозираш и все пак обеща…и ни излъга. След празника те нямаше. Веднага след …
Седми кръг, не щастлив – Стрес, последици и разкаяние
Шашкам се, че няма злато. Не спя, а мисля статии. Брата е пристрастен към играта. Стреса ни е в повече, дразня се на дребни забележки, защото не съм си доспала, при Имо дразненето е на трета степен…след няколко часа се разкайваме и търсим път един към друг. Така се случи и след като те изпратихме. Не спях, но не можех да плача. Обвинявах се, че съм ти била „любимка”, а всъщност знаех, че не е било така. Не се опитах да го разбера, него, обожавания ми брат. Години след това си имаме пропаст между нас и тя носи твоето име, изгаря с букви от адски огън „ТАТКО” и колкото и да я заобикаляме нея я има. Късно е да я изтрием, късно е да я запълним. Всеки си я носи и я пази от другите.
Кръг осем – За шансовете - можех ли, исках ли, трябваше ли
Тати, в играта е доста натоварено, все си мислиш, че пропускаш нещо и на ум се дразниш. Имало раздаване на еди какво си…пропуснато, занималнята ти помага с друго…пропуснато, съотрядник награждава с поредното…и то пропуснато и всяка вечер преди лягане се ядосваш на ум колко шансове си пропуснал и как с тях щеше да си станал по-добър. Но и утре е ден и играта няма къде да бяга, пак ще има шансове. Да, ама не. Няма дадености в този живот и не се дава време за пропуски. Не се пропуска да се каже :
„ Тати, обичаме те. Ти си страхотен баща.”
Не се пропуска шанса да заведеш семейството на концерт и да слушаш „Не си го продавай, Кольо, чифлико”, нищо че в главата ти са само Сабатон и Рамщайн. Нито е нужно да пропускаш да чуеш преразказан „Граф Монте Кристо” за хиляден път седнал на килима в детската.
Сега сменяме канала, ако има концерт на Николина Чакърдъкова , „Граф Монте Кристо” се вади само, за да се забърше праха от него…няма на кого да кажем, че е най-страхотния баща. Шанс.
Девети съдбовен – Нищо специално - Ада в мен, ада в нас
Тате, няма девети кръг на ада, нито съвременен, нито минал, нито бъдещ. Няма най-страшен, защото сами по себе си всички кръгове ужасяват, нараняват, убиват. Ада е във всичките пропуски, които сами правим към близките си и обичани хора. Ада е когато започваш да осъзнаваш, че дори да играеш една игра с цел да забравиш, то в главата ти се гонят хаотично въпроси и не дават покой на съзнанието ти. Кат избити електрони без орбита те надигат глас и питат:
- Защо не се вслушвах повече в съветите на татко?
- Защо не прекарвахме повече време заедно?
- Защо виждах само забележките, а не усмивките?
- Защо съдбата е толкова жестока?
- Защо ме изгони дори и тогава?
- Защо се заблуждавах, че ще се оправиш?
- Защо не преживях всичко с брат си, а отделно?
- Защо винаги ми трябваше повод, за да ти кажа „Обичам те”?
- По дяволите Ада, но как ще обясня на дъщеря си защо съм допуснала да ги има всичките тези ЗАЩО?!

Та това е историята, тати, това ще е и статията. Знам, че дузина хора ще ме сметнат за луда понеже пиша до някой, който го няма. Но…и Дядо Коледа не съществува, а това не пречи ежегодно милиони възрастни да пращат писма…само за ИСКРИЦА надежда.

Обичам те.
Мишо ”


Заб. ред. Аз нямам девет музи в тази игра…имам само пет:
На брат ми – Imoenbg1, защото го има
На Tablov – защото опитва с добрина да обърне Ада в Рай
На Един, който знае колко кръга има след деветия – защото ме държи в спортна писателска форма
На AguariusSG – моя редактор, критик и слушател
На Gavro77 – моята будна съвест ( Много сол, скъпа. Много сол. )