Мечта без време

Day 1,961, 09:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by love myself





Драги читатели и днес, както всеки друг ден ще ви запознаем с творчеството на един от участниците в нашата станала вече традиционна рубрика „Мастиленият лабиринт”.
Предполагам, че на всички ви е известно мотото под което минава тази седмица, а именно „Имам си една мечта…”.
Време е да ви представим интерпретацията на г-жа Лав Майселф.

Някога в едно крайречно гранично селище
Две дечица малко по-високи от кухненска маса припкат по асфалтирания прашен път. Хванати за ръце с бодра крачка се носят в утрото на очертаващия се прекалено горещ ден. Бързат, наистина бързат. Два чифта очички греят с неописуем блясък, а малките ранички в електрикови цветове се поклащат плавно върху гръбчетата им. Днес е ден за плаж, но на тях не им е до това, а и никой не би ги пуснал на тази крехка възраст сами. Те имат друга задача, която им носи радост и предизвиква усмивки.
Стигат до целта. Сграда, връх в строителството по време на комунизма, носеща името „Културен дом”. Може би са дошли на детско кино, уроци по пиано, макраме…
Малките разбойници уверено поемат през една странична врата към втория етаж на този мраморен паметник на човешките умения.
Скръц…скръц….
- Лельо Юле, дойдоха ли новите книжки – плахо пита момченцето.
- Да, миличък, но сами трябва да си изберете.
Двете деца като сенки минават през библиотеката и попиват с очи заглавията. Не минава и четвърт час и вече пъхат книга след книга в зелената (мъжка) раничка и контрастната розова (женска).
- Мишок, не си ли твърде малък за Винету ?
Малкото момченце смело вдига очи и с надежда да получи подкрепата на сестричката си прошепва благородна лъжа:
- Тя е за кака, но при нея няма вече място.
Сякаш да даде сила на малкия момиченцето застава зад гърба му и кима положително.
В късния следобед на този изгарящ като пещ ден, каката решава да провери защо иначе честният и неподправен до болка малък брат е решил да изопачи истината. Отваря „Винету”- том първи и потъва в една друга Вселена. Дори на тази крехка възраст разбира, че :
„За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни” и „ „Трябва” важи единствено за смъртта”. ( индиански поговорки )
Няколко дни по-късно има нова колективна игра в махалата, на индианци и „каубойци” и до късен здрач може да се чуят момчешки и момичешки гласчета, които зоват един към друг:
- Мишилчи*, бързо, че белите идват!
- Къде си, Мишититла**?
Но не само игрите и измислените имена се родиха тогава, роди се и една мъничка мечта.



Седем години по-късно в провинциална езикова гимназия
- Ок, гайс***, за да продължим по американския начин на обучение, бих искала да ви задам типичната за нашите гимназии задача. Имате две седмици да направите презентация на социално значима тематика или изцяло обучителна такава. Някакви въпроси? Слушам те…
- Ако пишем за северно-американските индианци и техните бит и война дали ще е достатъчно социално значима тема?
Едва ли има по-учудено изражение от това на г-жа Кларк. Тя поглежда чернокосото момиче на първия чин и се усмихва. По есетата и знае, че момичето се вълнува от странни и нетипични за тийнейджъри теми, но все пак индианци. Каквито и да са очакванията на учителката за точно тази презентация, две седмици след разговора се разбиват на прах. За един час целия клас разбира как най-младия и успешен боен вожд на сиукси оглала Крейзи хорс ( Ташунка Витко ) умира на христова възраст, предаден от своите, няколко месеца след като е постигнал исторически значима победа в битката с генерал Кастър при Литъл Биг Хорн. Научават каква е разликата между Лакота и Дакота, кои са най-бойните северно-американски индиански племена, кои са най-дипломатичните. Разбират, че :
„ Едно „вземи” е по-добро от две „ще дам”, „Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи” и „ Белите хора имат прекалено много началници”. ( индиански поговорки )
Мечтата бе покълнала, израснала и разперила криле, сега просто трябваше да се научи да лети.




Наши дни в столично предградие
Будното малко момиченце е пораснало, девойката със странни интереси е станала просто спомен. Сега всяка сутрин в огледалото се усмихва една прагматична и любяща майка. Жена, която на пръв поглед е влюбена в работата си и дели времето си между бизнес задачи и семейни ценности. На пръв поглед…Ако тайно се вгледате в очите и, когато зарея поглед през прозореца, ще видите живи огньове и…една мечта.
Тя вече знае, че няма реална снимка на Лудия кон, останала да радва поколенията; знае, че уви не Хитлер е наложил най-големия като мащаби и продължителност геноцид в света и най-вече знае, че няма да успее да осъществи своята мечта, защото е родена в късно време.
Няма да седне срещу индиански шаман (свят човек ) под разлистено дърво и няма да чуе разказана автентично и директно от извора тази индианска притча:
„ Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризма. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.”
Зрялата жена пази надежда, че след години ще разкаже на децата си за своята мечта, за това, че е несбъдната. Ще ги научи, че:
„ Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.”
Ще им покаже, че думите
„ Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а света да плаче.”
не са спомени от лексикон, а индианска поговорка. Но най-вече се надява, когато е ангел на небето да чуе своя родственица как разказва на синовете и дъщерите си
„ че някога, отдавна, една ваша пра-роднина написала историята, която ще ви разкажа за участие в един конкурс на една игра и в края й се обърнала към всички българи в нея с призива:
- Мили хора, нека храним правилния вълк в себе си и да си припомняме, че всеки един играч тук е изключителна и уникална личност и внася свой цвят и форма в забавната ни стратегическа игра. Че ако по един или друг начин се загубят цветове, то това няма да помогне на уюта в нашата еБългария. И както старите индианци са съветвали младите бойци „ Родината е там, където ти е добре”.
Защото това била прекрасна и велика игра, такава в която всеки можел да започне изречение с думите „Имам си една мечта…” и да го завърши с „Аз казах…Хау.”.”




• * Мишилчи – детско обръщение, препратка към името на коня на индианския вожд Винету, Илчи
• ** Мишититла – виж предното, но за Олд Шетърхенд
• *** Ok, Guys – Добре, младежи…паразитна фраза в английския език

Бел. Ред. Статии във виртуалното пространство, подкрепящи с факти и исторически данни засегнатите по-горе моменти от индианския живот и култура може да намерите на

http://prit4ite.blogspot.com/2010/09/blog-post_1536.html

http://www.eaglecircle.org/indexbg/almanach.html

и

http://www.cross.bg/1325606