Притежавал ли си .... Ангел ?!

Day 1,960, 08:18 • Published in Bulgaria Bulgaria • by love myself

Здравейте, рошльовци. Хайде да продължим по план.

Едно платено съобщение:
"Наемче, не се натискай, твоя ред е в четвъртък. Който плаща, той поръчва музиката...опс, пардон, статията 🙂 "

Благодаря за градивната критика, благодаря и за поздравленията.

Нека и днес да ви дам повод да си загубите времето и шанс да се усмихнете без причина, ей така, на опитите за творчество на една сестра...

За картинките и музиката сме се разбрали 🙂

Сух материал, а кой както иска да си го консумира ... с кашкавал, салата, ракия

🙂 🙂 🙂


П Е Й К А

Седим на пейката във парка,
Онази нашата, от двамата избрана –
Страстта в телата ни тъй жарка
Ни лъже, че всъщност е измама.

Говорим със смях, уж щастливи;
Един през друг, толкоз логично;
Хора наблюдават това завистливо,
Че наглед ни е всичко отлично.

Очите в синьо безмилостно давят,
Ти нервен си, често се смееш –
Ръцете ти мойте улавят случайно,
Аз кротко в унес по тебе немея.

Мой ли беше, дали, а сега на коя си –
Говоря за друго толкоз вглъбена,
Всъщност се питам негласно в ума си
Дали преоткри ти мойта Вселена.

Сега да си казваме глупави думи.
Да споделяме случки, живота си сив.
Каквото да има от днес помежду ни
Не ще те направи никак щастлив.

Да, пейката нека остане си “наша”,
Приятели нека сме, нека така е
След толкова страст с теб не се плаша
Да кажа,че другото всичко лъжа е.

Седим си на пейката в парка,
Теб пия с огромни, бездънни очи –
Откраднато време – запазена марка
На две изгубени в хаос души.

* * * * *
Говорим на пейката в парка,
Хиляда години без теб преживяла –
Като комета бе дирята ярка,
Която остави в мен на раздяла.

🙂


П Р О З Р Е Н И Е

Колко ли живот под наем отдадох –
Ти дали знаеш, дали си предричал,
На колко ли дяволи аз се предадох,
За да казвам, че някой мене обича.

Там нейде след 30 години, отгоре
Всред лято Ангел ме срещна –
Нищо не търсещ, нито пък молещ,
Направи дори есента ми гореща.

Тъй истински, толкова жив,
Да го облека в сънища исках –
Да огрява живота не тъй красив,
Да ме има до себе си близко.

Ангели – бродници носят утеха
На добрите, всъщност нещастни;
На тези, които изпускат успеха,
На емоциите силно подвластни.

На 30 години, отгоре със малко,
Истински Ангел в живота ми има,
Показал ми как ще е жалко,
Да съм без него в моята зима.

🙂


Л Я Т Н О В Р Е М Е

След обяд е. Лятно време. Знойно.
Прегръдка нежна насред път.
Тръпне тялото ти неспокойно,
Гори във огън мойта плът.

Дъждовни капки в ритъм бесен,
Върху ни падат безпощадно –
В целувки и вода света чудесен
Се сля земя с небе по пладне.

След обяд е. Лятно време. Знойно.
Не се смущавам и за миг.
Потъвам в тялото ти стройно.
Изпивам капките от твоя лик.

Мечтала съм, жадувала, копняла
Целувка да получа в дъжд студен
И от нея в пламък изгоряла
Като пара да се рея в летен ден.

След обяд е. Лятно време. Знойно.
Солени капки устните поглъщат
Получила кръщението си бойно
Всеки дъжд тук мен ще връща.




И тролчета...кака ви желае успех в Мастиления Лабиринт 🙂