Join the new world

Dream 01/24022012
Спирали ли сте се някога да погледате как вали снегът? В някой тих безветрен ден, когато просто пада на снежинки и имате чувството че стотици леки лапички стъпват около вас във въздуха...
В лозята всичко е побеляло. Заобикалям къщурката и отивам в задната част на двора. В края на една от лехите – стара железопътна линия, пропукан тунел и ръждясал локомотив. На мястото на серийния му номер пише 0.4.3. По алеята – мъртви елени, всичките жигосани с различни символи по челата – символите на родните ни отряди. Зад ъгъла в другия край се задава вълк. Сама съм срещу него. Не мога да се затичам – куцам, оставяйки солидни кървави следи в белотата, а стъпките ми изобщо не нарушават девствения сняг. Вълкът се приближава зад мен, чувствам го, а не мога да се обърна...



[щаба на „Четвърта Зора”]

Нахлух засилена в офиса на ILoveU2. Посрещна ме с уморена, но топла усмивка.

- IvJorell засече Борил, логнал се е тази сутрин от софийски IP адрес. Утре Shnor Hell ви иска всички в столицата, ще има акция.
- Кажи му да отмени срещата – отвърнах рязко.
ILoveU2 вдигна вежди.
- Сънувах нещо. Имам много лошо предчувствие. Сигурно е капан.
- Ще трябва с него да говориш за това...

Без да я изчакам да довърши, се затичах към познатия кабинет на най-долния етаж. Трябваше да го убедя на всяка цена да анулира операцията.



[същата вечер, реална София]

- Винаги се е вслушвал в това, което имам да му кажа – казах леко провлачено в опит все пак да прозвуча ясно. – Защо точно сега, когато е най-важно, просто ме подмина?

Подпрях се на вратата и непохватно изхлузих ботушите си. Бях доволна от вечерта – след танците и несметното количество вино, утрешният ден с всичките опасности, които криеше, изглеждаше толкова далечен. И все пак...

- Каза ми да се забавлявам тази вечер и утре да съм на инструктажа... Когато ми каже така, нещата никога не завършват добре.

Някъде дълбоко в съзнанието ми изникна мисълта, че цяла вечер разкривах тайни на човек, който нямаше защо да ги знае и не трябваше да ги знае. Всъщност не беше за първи път, но пък беше един-единствен човек. Свих рамене. Все с някого имах нужда да споделя. Сигурна бях, че мога да измисля куп оправдания, но алкохолът ми пречеше да ги оформя. А и Viktaz беше добър приятел – щеше да си мълчи и търпеливо да ме изслуша, дори да не вярваше на думите ми.

- Каквото ще става, ще става – той се приближи зад мен и ме прегърна през кръста. – Не си разваляй хубавата вечер с такива мисли.

Погали ме нежно и допря устни до ухото ми. Усетих шепота му, леко наболата му брада по кожата си и неволно измърках.

- Просто не разбирам...
- Шшшш...

Той отмести няколко кичура и оголи рамото ми. Погали ме с върха на пръстите си. Целувките му покриха шията ми една след друга, бавно и настоятелно. Сякаш времето беше негово и угаждаше на желанията му. Докосна едва-едва онова чувствително място зад ухото ми, върна се нагоре, сетне зарови нос в косите ми и дълбоко вдиша аромата им.
Толкова приятно...

Дочух тежкото му дишане. В един момент рязко ме притисна към себе си и усетих колко беше възбуден. Тиха похотлива въздишка се изтръгна от гърдите му. По тялото ми плъзна ток.

Пръстите му ловко се спуснаха надолу, искаха да се вмъкнат под полата ми. Миг преди да достигнат целта си, дръпнах ръката му настрани. Той рязко ме обърна към себе си и гърбът ми опря стената. Вдигна ръцете ми над главата и ме погледна в очите. В тях се четеше очарование, решителност и тъмни обещания. Умът ми се избистри, завладян от една-единствена мисъл.

Не смеех да помръдна. Посегна към устните ми, играейки си с разстоянието до тях. Прокарах предизвикателно език по неговите. Секунда пауза, за да се наслади, после плавно потънахме в първата дълбока целувка.

Беше властен и страстен. Изстенах. Той се отдръпна крачка назад, придърпа ме към себе си и ме хвана като за танц, придържайки с длан кръста ми. Завъртяхме се настрани и с няколко елегантни крачки прекосихме хола. Той ме наклони назад и прокара два пръста надолу по шията ми, побеждавайки едно по едно копчетата на ризата ми. С едно движение разкопча сутиена, с още едно дрехата смирено се плъзна по гърба ми и падна на пода.

Крачка напред, накара ме да отстъпя. Залитнах и потънах в мекотата на спалнята. Ръцете му запълзяха нагоре по бедрата ми, смъкната бельото и набраха полата ми. Устните му се впиха в сърцевината ми, последва силен стон на удоволствие, вибрациите му разтърсиха цялото ми тяло. Отпуснах глас и зарових пръсти в косата му.

Издърпах го нагоре и агресивно го целунах. Нетърпеливо смъкнах блузата му и прокарах леко нокти по дължината на гърба му. Тялото му се изви и потръпна. Очарована от ефекта, разхлабих колана и смъкнах панталоните му. Отново го издрах отгоре додолу, този път една идея по-силно, и стиснах хищно накрая. Той изръмжа доволно и се спусна към гърдите ми. Горещата му възбуда опря в женствеността ми.

Преборих го лесно. Обърнах го под себе си и заслизах с целувки надолу. Застанах между краката му и за миг се загледах. Поклащаше се бавно пред лицето ми като опашката на доволен котарак... като питон, хипнотизиращ жертвата си. Потърсих очите му – бяха приковани в моите. Прокарах носле по ствола, отърках гальовно бузки в него. Целувах, леко засмуквах, наслаждавайки се на всяка секунда, разтеглена до безкрайност; на възхищението, което той излъчваше. Покрих с устни върха му.

Търпението му се изчерпа. Хвана ме за косите и ме натисна надолу. Опитах се да се откъсна, но той беше безмилостен. Очите ми се насълзиха, нададох сподавен вопъл и той се смили над мен, но само за секунда. Обърна ме отново под себе си, изравни поглед с моя, целуна ме извинително и в същия миг нахлу до край.

Изкрещях. Това го настърви. Натисна повторно. С готовност сключих крака около неговите, затваряйки го в капан, от който не може да избяга. И пак. Щипеше зърната ми. Зави ми се свят. И пак. Гледахме се в очите, всеки омагьосан от реакциите на другия.

Ритъмът се забърза. Опипваше ме яростно, а аз раздирах гърба му до кръв и хапех врата му диво. Усещах го как опира в края ми, сладко-горчива болка изтръгваше стон след стон от дълбините на дробовете ни. Стисках го, тласках го в себе си, затягах пръстена... По-силно!!!

Телата ни се разтресоха в предоргазмена агония. Пръстите ни се преплетоха, мачкайки чаршафите. Гласовете ни се извисиха и се сляха в едно. Усетих как удоволствието му се разлива в мен и се просмуква между капките на моя аромат.

Той притисна нежно устни в моите и не напусна влажното си топло убежище, докато не се успокоихме напълно.
---
Няколко минути по-късно той беше заспал, а аз – изтрезняла съвсем и огладняла. Взех си бърз душ, приватизирах една хавлия и се отправих към кухнята.

Почти отворила хладилника, долових шум от коридора. Звук от цип, разместване на предмети, отваряне на шкаф, щрак... Обходих с поглед кухнята и бързо намерих каквото търсех. Измъкнах един от ножовете и запристъпвах в полумрака. Крачка зад ъгъла, две...

Присъствието ми не остана незабелязано. Мъжки силует се обърна към мен и застина. Насочих ножа напред и светнах лампата.

Valentin Krastev примигна учудено насреща ми.

- Ти какво... – понечи да попита, после забеляза хавлията – Оу...
- Тиии... ! – изсъсках гневно и присвих очи. – Знаех си, че има нещо гнило, така отникъде да се появиш!
- Знам как ще прозвучи, но не е каквото си мислиш!
- И какво си мисля?!
- Вярвам ти. Shnor Hell не те послуша, но аз мисля, че нещо ще се случи утре.
- Откъде знаеш за това? – ахнах аз.
- Нещо изпускаме и според мен разковничето се крие тук... – той посочи с поглед към спалнята.

Изгледах го невярващо. Той продължи:

- На твоя страна съм, разбери! Нямаме време, обличай се! Чакам те в колата.

Отпуснах ръка объркано. Прибрах се назад в мрака и се взрях в отпуснатото в леглото тяло. Ако не беше тази глупава игра, изобщо нямаше да го познавам, но и нямаше да изпитвам съмнение към всичко и всички. С тъга отбелязах, че цинизмът отново надделя. Грабнах дрехите си и безшумно напуснах апартамента.

To be continued…