С носталгия по удоволствието от войната

Day 1,546, 02:00 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna
[тази статия е част от конкурса „Казана дума – хвърлен камък”]

Случи се през Март 2011, малко след като бях се активирала. Не помня подробности. Помня само онзи адреналин, онзи невероятен хъс, който ме обземаше, когато атаките започнат.

„Не става дума да се охарчим като за последно, да си дадем и последната капка кръв в някоя битка или нещо подобно. Става дума за направата на нещо грандиозно - работа в екип не само от определени звена еБългари, а от цялото еБългарско общество. Наистина ли само Сърбия може да диктува кой да печели и губи!? Не мисля така! Единственото, което ни е нужно е желанието за победа!!!”

Бяха тежки времена. По онова време президент беше Podkrepa, a Todor Totev водеше паравоенните. Бяхме сравнително нови в ЕДЕН, Македония и Турция не бяха особено дружелюбни към нас, а Сърбия беше най-жестокият ни противник. Защитавахме се и помагахме с каквото можем на румънци и хървати, като в същото време трябваше да пазим иранските си колонии, заради ресурсите в тях.

„Нека да им покажем, че вече са си намерили майстора! Нека да покажем на едни от най-добрите ни съюзници какво можем когато сме обединени още тази вечер! Нека покажем на еСърбия, че Балкана има отново своят истински владетел!”

Много хора трудно намираха мотивация да се бият. Тогава, в ден 1,213 от Новия Свят в Български Армейски Вестник беше публикувана статия с една по-различна идея, която изтри отчаянието от лицата ни и сложи началото на нов вид военна организация:

„еБългария има население! Голямо и силно население! Което ако направи простото нещо - да не се бие през деня и да влезе просто за няколко минути в канала на еБългарската Армия - #eBG-Army (сървър - Rizon) - и тези хора дадат своят принос... ще бъде една от най-уважаваните еДържави.”

Тогава условията на играта ни позволяваха да се изливаме само веднъж дневно, а и точковата система на рундовете още не беше въведена. Тогава беше важно кой има по-висока стена в края на рунда. Затова в един момент стана модерно да се атакува в последните 10 минути.

„Приканваме всички цивилни да присъстват в канала за координация #eBG-ARMY, за да получават най-актуалните инструкции за военните действия. Постигането на по-голяма организация и ефективност ще ни донесе много успехи на бойното поле!”

Шансовете ни не бяха големи и се борихме с всичко налично, за да обърнем стената в наша полза, като не можехме да си позволим лукса да преливаме над 51%. И все пак се получи. Вдигна ни се самочувствието, с нетърпение очаквахме да стане вечер и да се съберем, за да ударим отново. Един юмрук – цяла държава. Понякога се случваше да загубим, но тръпката беше несравнима и оставяше сладката умора на удовлетворение, когато си дал всичко от себе си.

Ден 1,214
„Инициативата ни "Заедно можем повече!" продължава с пълна сила! Само за един ден успяхме да се съберем задоволително количество цивилни и войници в Армейския канал. След 18:00 часа бройката ни средно беше около 180 души, като рекордът ми беше 220 души. ... Нека довечера бъдем още повече!”

И бяхме още повече. На няколко пъти дори се случи да се излеем толкова много хора наведнъж, че да забие целият сървър. При един от сривовете взехме рунда, но играта го отчете в полза на Сърбия. Беше голяма драма...

В ден 1,228 въведоха точковата система за отброяване на рундовете и Турция нападна Пловдив. Не се замислихме нито за миг.

„БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПРИСЪСТВАТ В НАШИЯ ВОЕНЕН КАНАЛ #eBG-ARMY ,ЗА ДА НАНЕСЕМ ЗАЕДНО СЪКРУШИТЕЛЕН УДАР НА ТУРЦИТЕ! ЩЕ СМЕ ПОВЕЧЕ ОТ БЛАГОДАРНИ, АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ВЛИЗАТЕ В КАНАЛА И ДА ПИТАТЕ ЗА ИНСТРУКЦИИ, ЗАЩОТО ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ!”

Обзема ме известна носталгия по онези времена. Ако трябва да съм честна, отдавна не съм изпитвала такова удоволствие от битките. Сега сме доста по-силни, уважавани и успешни и нямаме нужда от подобни усилия. Всичко става машинално, по навик, а единствените пъти, когато се бием с кеф, са редките случаи, в които удряме целия отряд заедно. Ако с настоящите си способности и потенциал атакуваме по този начин, може би Сърбия и Полша дълго време няма да ги има на картата и еСветът ще има нов господар.

Помислете си... Може би е време да намерим ново предизвикателство и да променим световния ред. Можем го.