Възхвала на Марат

Day 1,539, 07:40 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna
[тази статия е част от конкурса „Казана дума – хвърлен камък”]

Да живее Марат! Да живее революцията!

Всеки месец – нов водач. Нови партийни лидери, нови депутати... и все едни и същи проблеми. Всеки месец едни и същи въпроси, едни и същи отговори. Надежди, последвани от разочарования; решения, последвани от обвинения. Закулисни игри, опетнени личности, срината репутация. Дори понякога импийчмънт. Политиката е хибрид между война и театър. И все се сещам за онази песен от спектакъла „Марат Сад” на варненския театър, която невероятно точно описва кръговрата на тая система:

Марат, Марат, на теб се осланяме!
Марат, Марат, на тебе се кланяме!
Бащице Марат, да не губиш опора,
Предатели има сред твоите хора!

Лидерството е наблагодарна работа. Можеш да имаш доверие само на себе си и в същото време ти се налага да разчиташ на други хора. Нерядко те предават точно тези, на които си възложил не малка отговорност. Тези, които уж познаваш от повече от десет години. И точно тогава смелите идеи стават трудни за осъществяване и се сблъскваш с грозната алчност на хората около себе си.

Бащице Марат, до кръв си издран,
Вече ти готвят коварен капан.
Бащице Марат, лъжците наказвай,
Дето на всякаква паст се подмазват.

С тез гъзолизци не спирай войната,
Дето лежат на царя в краката,
Дето лежат на царя в краката!

Веднъж сънувах, че съм пленник на туземци на тропичен остров и те призоваха тяхното морско божество да раздаде правосъдие. Жена с дрехи от синьо-зелен воал и тяло прозначно като на медуза. Шапката й светна и разпръсна Истината като рентгенови лъчи. Когато се вгледах в хората наоколо, някои изглеждаха наред, но други бяха гнили отвътре – коремите им бяха отворени кухини и оттам капеха гъста гной и червеи. Някои от тях, щом погледнеха себе си, полудяваха и скачаха от скалата. Аз не смеех да погледна надолу към собственото си тяло. Един стар приятел дойде до мен и с леден глас изрече доста груби думи. Не издържах повече и се събудих.

Това е жестоката реалност. Всички жени са кучки и всички мъже за свине. И заедно правят едно озлобено оскотяло общество. Оттам идват всичките ни проблеми. Не от президента, не от депутатите или от изродените партии, а от примитивната мисъл и стадния ефект. Един решава, че нещо не му харесва и всички отварят гърла след него. Недоволни от това, което имат, винаги искащи още и още, понякога дори достатъчно нагли, за да превземат властта. Тогава гледат как нов мизерник застава на чело и радостта им трая три дни. После всичко започва отначало. Гордеете ли се, че сте произлезли от маймуните?

Марат, да им спретнем една революция!
Марат, напиши ни една резолюция!
Марат, ний тука все още сме бедни!
Марат, няма вечно да бъдем последни!

Марат, Марат, обеща ни промени!
Писна ни вече от думи големи!
Марат, не желаем лъжи опашати.
Марат, желаем да станем богати!

Хартийки ни дават вместо пари,
Не стават гъза си да бършеш дори!

Един ден преди много време в #erepublik-bulgaria се засякох с Щурмана. Той ме попита дали се интересувам от политика, аз отговорих отрицателно и получих насреща си „Значи си много зле.”, което сложи край на първия ни и единствен разговор досега. Ами, не знам, ама може би има нещо общо с факта, че съм алергична към простотии. Колоритна личност, трябва да призная, винаги ми е бил интересен. Чух толкова легенди за това как обрал държавата и се чудя колко от тях наистина са верни.

Кой владее пазарите, кой изпразва хамбарите,
Кой си играе с цените, кой ни прибира парите?
Той владее пазарите, той изпразва хамбарите,
Той си играе с цените, той ни прибира парите.

И все пак, точно този човек доказа, че вината не е само в управляващите, а напротив. Никога няма да забравя втория му опит да направи ПТО на БДП. Пусна публично съобщение, че раздава щедри награди на всеки, който гласува за него. Разпространи го, вдигна шум до небесата и... успя. С гръм и трясък доказа сред какво продажно и недостойно стадо живеем. И всички го обвиниха, че е омърсил най-старата партия в играта, защото е по-лесно да посочиш някого другиго за собствения си провал, отколкото да се погледнеш в огледалото и да си дадеш сметка какво сам си извършил.

Овчари винаги ще се намират. До болка добре знаем приказката „Нагоре по стълбата, която води надолу”. Всички онези на горните стъпала изглеждат покварени, нали? Но само хората, които действително са били там, знаят колко е неблагодарно обществото и защо заслужава да тъне в мизерия. Дори да заместим всеки един гражданин с друг, досега външен за системата, ефектът ще е същият. Защото това му идва отвътре на човек – да разрушава, да опетнява, да осакатява собствения си живот и дом.

Мен ако питате, на Земята ще й олекне много, когато най-накрая се избием един друг и се издавим в собствената си злъч. А дотогава,

Кой владее пазарите...