Join the new world

[реална Варна]

Отворих очи. Лежах на дивана в непозната стая. Сериозно, колко често щеше да ми се случва? Последното, което си спомнях, беше как се бях обадила на Marina Radeva. Надигнах се и се огледах. Просторна дневна с големи светли прозорци, гледащи към морето. Колко време ли беше минало?

- Гладна ли си? – познат глас ме накара да се обърна. – Направих закуска.

Vevekoko седеше на масата в другия край на стаята, вдигнал очи от лаптопа, и ме гледаше спокойно. От двете му страни бяха SvetlioBG и Marina Radeva с димящи чаши в ръце. Изглеждаха уморени.

По някаква причина не се изненадах. Приближих се и седнах без да изпускам vevekoko от поглед. Той побутна към мен чиния с палачинки и бурканче сладко от череши.

- Бях пред кабинета на Shnor Hell и чух всичко. Разбирам те, и аз на твое място сигурно щях да реагирам така.

При споменаването на това име усетих огромна болезнена празнина в себе си. Неволно опипах мястото на бедрото си, където обикновено държах кобура с виртуалното си оръжие.

- Как е врата ти? – кимна ми той.

Намръщих се озадачено и стрелнах пръсти нагоре. Усетих пухкава превръзка и пареща болка при допира.

- Не помниш ли? – проговори най-накрая Marina Radeva. – Опитваше се да издереш чипа изпод кожата си. Добре че vevekoko те е намерил навреме...

Отпуснах ръка замислено. В главата ми изникна смътен спомен как две ръце ме издърпаха от дълбоката агония и ме прегърнаха. Погледнах vevekoko в очите. Не беше намръщен както обикновено, не се заяждаше... Беше странно приятно да го видя такъв.

- Преди да срещна Shnor Hell, той е бил част от друга тайна организация – започна той. – Тесен кръг богаташи с необикновен интерес към новите технологии. Най-напред стартирали проект, наречен Wake-up-kill, програмирали няколко доброволци като спящи агенти. Изглежда е имало саботаж отвътре, защото при първата демонстрация, агентите нападнали спонсорите и после се избили един друг. Един от членовете на групата успял да реагира навреме и спасил Shnor Hell и едно от момчетата, което днес познаваш като SvetlioBG.

Погледнах го, а той едва забележимо трепна. Беше забил поглед в чашата си и не смееше да вдигне очи.

- Всички спомени за случката са били заличени. Дори не помни, че се е запознавал с Shnor Hell. – продължи vevekoko. – Двамата оцелели решават да започнат на чисто, като този път идеята им е да лекуват проблемни младежи, склонни към насилие. PROJECT PAIN, за който вече знаеш и част от който бях и аз самият. В хода на операцията става ясно, че партньорът на Shnor Hell далеч не е с толкова благородни намерения и че вероятно той е отговорен за провала на предния експеримент. Когато Shnor Hell разбира обаче, вече е твърде късно и са нанесени доста сериозни щети. Пробва да ме препрограмира, но онзи се усеща. Shnor Hell инсценира екзекуцията ми, изтегля всичката информация около технологията и изчезва. По това време му хрумва нова идея, свързана с добиващата популярност онлайн стратегия... Нататък ти е ясно.

Наред с облекчението, което ме връхлетя, се почувствах глупаво, че се бях осъмнила. Едно цинично гласче в мен ми зададе въпроса дали да вярвам на тези думи. Звучеше прекалено фантастично. От друга страна, ако преди две години някой ми беше казал какъв живот щях водя сега, щях да му се изсмея.

- Не го обвинявай. Той ми спаси живота в много аспекти, даде ми смисъл, цел... а и не само на мен. Shnor Hell е най-близкото до баща, което имам.
Изпитах силна ревност. Факт беше, че и аз се чувствах така, но имах ли основание за тази привързаност? Shnor Hell говореше с мен само по работа... искаше ми се да ми беше позволил да го опозная, да го разбера.

- Саша, трябва да се върнем в щаба възможно най-бързо – каза Marina Radeva. – Kasiopeia е жива.



[Щаба на „Четвърта Зора”]

- Търсил си ме – каза Juji, когато застана пред бюрото на Shnor Hell.

Той я покани да седне.

- Как върви разработката на Хамелеона?

Juji имаше очарователната и рядка за жена страст да създава виртуални играчки. Осигуряваше за всеки член на екипа подслушвателни и проследяващи устройства, микрокамери и изпълняваше някои специални поръчки на Shnor Hell.

- Готов е, но все още не е тестван – отговори тя. – Смятам да пусна демо версията за проба утре...
- Нямаме време – възрази Shnor Hell. – Искам още днес да снабдиш всеки член на ДУЛО с Хамелеона и да унищожиш записките по проекта. Струва ми се, че дължа всичките ни проблеми в последно време на един стар приятел. Ако съм прав, може и да сме закъснели, но сме длъжни да направим всичко по силите си.

След което се обърна към BG.Itso и Misioner88, които стояха край Juji.

- Време е момчетата от ДУЛО да изпълнят дълга си. Инстуктирайте всички, както сме говорили, да са в готовност до 24 часа.
- И новия ли? – попита BG.Itso.
- Нов?
- Съвсем пресен, отпреди три дни. Проверихме го, чист е. Силен, амбициозен...
- Да, и него – кимна Shnor Hell. – Ще се учи в движение. Трябва да сте наясно, нещата са повече от сериозни. Въвлечени сме във война, която се опитвахме да предотвратим. Интруктирайте дори хората, които не са в отряда ви. Искам всеки в организацията да бъда въоръжен и готов за бой.



[късно същата вечер, някъде из реална София]

Valentin Krastev беше възхитен от развоя на събитията. От три дни вече беше член на ДУЛО. Досега беше наблюдавал внимателно отстрани, а сега се задаваше нещо голямо и той щеше да бъде в центъра на урагана.

В главата му се въртяха твърде много въпроси. Все още не беше разбрал кой му беше изпратил преди месец онова мистериозно съобщение, как успя с такава лекота да го внедри и защо настояваше лично той да проведе разследване. Беше сигурен в едно – определено не беше грешка, че пое случая. На фона на останалите прекалено предвидими материали, които трябваше да пише, това си беше истинска златна мина.

Той допи чашата вино, доближи се до прозореца и включи диктофона:

- Пети февруари. Оловно сиво небе покрива София. Потънала в гъста мъгла, Витоша напомня за съществуването си само със светлините на вилите в полите й. Дори прибиращите се след дискотека купонджии не са толкова буйни, колкото обикновено, само отекващите по асфалта токчета раздират тишината. Поредната нощ в Студентски град, в която нищо особено не се случва, поне за повечето жители. За част от тях обаче съществува още една София, подземна, тайнствена, но не по-малко реална. Там назрява конфликт с особен привкус, който е на път да се превърне в безмилостна борба за власт и чест...

С тези думи изключи устройството и се усмихна доволно, зареян в мрака на спящия град.

To be continued…