Join the new world

Разследването не водеше доникъде. Stamb0 така и не бе допуснат пак до игралното поле. Все по-често се носеха слухове, че изчезването на Kasiopeia беше работа на вътрешен човек. Започна да се появява напрежение между хората, подозираха се един друг, постепенно ставаха студени и потайни. И всичко някак неприятно се съчета с политическите бунтове около последните избори.

Бях уморена, най-вече от реалния живот, скучен и еднообразен. От около година почти не прекарвах време там. Всичко вече беше наопаки - сякаш университетът, майка ми, слънцето навън бяха нереални и чужди, а единственото истинско нещо беше витруалната ми родина с щаба, тайния живот и необикновеното ми семейство.

Единственото, което ме задържаше в реалността, бяха нередките ми бягства от града. Започнах да обикалям страната, да запаметявам картини, различни от виртуалните окопи, в отчаян опит да запомня светът красив и цветен, какъвто всъщност си беше. Напрежението някак изчезваше, особено ако се случеше да засека Marina Radeva – мой незаменим партньор в работата и щуротиите, а тревогите ставаха незначителни за сметка на смеха, оживените разговори и бирата, която присъстваше във все по-големи количества.

Една вечер се озовах на една маса с другарите ми от комуната. След като повечето се бяха разотишли, останахме четирима - идеално каре за карти. Този път зарязахме белота и се захванахме с нещо аристократично – бридж плафон. Аз и Marina Radeva срещу Miro Dobrev и saks77. И докато се редуваха раздаване след раздаване, течеше подходящ за тази сериозна игра разговор.

- Започна отново масово изселване от България, точно като в реалния живот – каза Miro Dobrev. - Трябва да направим нещо.
- Доста народ изтича към онзи новата игра. - добавих аз. – Забелязахте ли колко си приличат? Абсолютен клонинг...

Saks77 кимна.

- Повечето пробват и на двете места, правят сравнение. Засега не са много, но ако се разрастнат, може да ни трябва втора "Четвърта зора".
- Или направо да се преместим там, а? - попита Marina Radeva.
- Едва ли... – каза Miro Dobrev. - Поне не и скоро. Ще мине време, докато успеят да откраднат и технологията.



Събудих се от настойчиво разтърсване. Главата ми се завъртя неприятно, но скоро успях да фокусирам Marina Radeva, която сложи показалец пред устните си. Огледах се.

Дори да изключим факта, че нямах спомени от предната вечер, все пак нямаше как да пропусна, че се събуждах в непознато легло и приятелката ми ме гледаше особено. На всичкото отгоре около нас лежаха saks77 и Miro Dobrev, полуголи и мъртвоспящи.

Ахнах преди да си помисля, че е хубаво да не нарушавам тишината. Marina Radeva светкавично запуши с длан устата ми. Направи ми знак да я последвам, след което елегантно и безшумно се насочи към другата стая. Потърсих трескаво дрехите си и се изстрелях през вратата.

- О, Боже мой... - изкикотих се аз, когато бях достатъчно далеч от спалнята.

Marina Radeva, която вече се беше облякла и пиеше кафе, също избухна в смях.

- Какво стана снощи? - попитах.
- Идея си нямам - отвърна тя. - Нищо не си спомням.
- Последното, което се сещам, е, че спечелихме и отидох да купя нещо за пиене...
- Как се чувстваш? - Марина ми подаде каната с кафето.
- Ужасно. Мразя си главата. А уж беше само бира.
- Не е било само бира. Мисля, че са ни дрогирали с нещо.
- Имаш предвид нарочно? - Изненадах се аз.

Вратата на спалнята се отвори и две мъжки тела се приближиха. Усетих се, че ги заглеждам едва когато Miro Dobrev заговори.

- Добро утро, дами - не успя да прикрие задоволството си и ни огледа одобрително. - Какво става тук?

Стана ми смешно при мисълта, че можеше да се е случило нещо предната вечер, и в същото време идеята ме вбеси.

- Ти ми кажи - ледено отвърна Marina Radeva.
- Коя от вас си е играла с алкохола? - ухили се saks77. - Надявам се не сте прекалявали, обвързан човек съм.
- Може би това не е било толкова важно снощи, а? - троснах се на свой ред.

Двамата едновременно отвориха уста, но в този момент телефоните на всички ни зазвъняха в синхрон. Вдигнах и чух гласът на SvetlioBG:

- Каквото и да правиш, зарязвай го и хуквай към щаба. Revenge е изчезнал.



- Тече ново разследване, но се съмнявам да има резултат - каза Trifon_Zarezan.

Очаквах да каже нещо такова. По-страшното беше, че вече липсваха трима от най-важните ни хора - Kasiopeia, която отговаряше за архивите, Stamb0 - нашият архитект специални етажи и сега Revenge - създателят на уникалната защитна система на щаба.

- Нищо не разбирам - замислено каза Iliya.
- Какво ще правим сега? - попита Juji.
- От отдел "Нови кадри" вече търсят подходящи заместници на липсващите ни агенти. Всички останали се връщат към обичайните си задължения до второ нареждане.

Този внезапен стремеж към рутинната работа можеше да значи само едно. Аз и Marina Radeva погледнахме към dqdovute - беше дошъл неговият ред да действа. Другарят ни беше приет в комуната заради безпогрешната си способност да разчита езика на тялото, нюансите на тембъра, да забелязва дори най-незначителните неволни жестове и вибрации. С две думи - беше ходещ детектор на лъжата.

Досетихме се какво следваше. Щеше да разпита всички в щаба един по един, за да разбере кой си играеше с нас. Вече беше сигурно - някой ни беше предал.

To be continued...