Join the new world

Медитация... Гениално! Дишаш, усмихваш се, спокойствие, равновесие, самообладание. Чудя се как на шефа не му хрумна по-рано. Трябваше да имаме такива часове в редовните тренировки, щеше да е полезно за всички.

- Всичко с времето си - каза ми Shnor Hell. - Виденията отговарят на средата, в която живееш. Преди за теб това беше реалният живот, а от година насам е по-скоро виртуалният. Вече е минало достатъчно време, за да се смени посоката на канала с информация.

Запитах се на колко ли години беше всъщност. Изглеждаше ми в началото на 50-те, а излъчването и знанията му не предполагаха да е само на толкова. И винаги когато се осмелявах да го попитам, той отговаряше с мълчание и загадъчна усмивка.

Моят гуру се подвизаваше под псевдонима iimarenabg. Беше дребничък човек, вечно с отнесена усмивка, често говореше несвързано. Сеансите с него щяха да продължат 40 дни, през които щях да се уча на концентрация и на контрол върху потока на мисълта. След това вече щях да мога да отсявам виденията.

Всичко това звучеше прекрасно, но не ми подсказваше по никакъв начин дали онова, което вече бях видяла, беше истина. Щях ли наистина да убия един от братята си? И всички онези черни мисли, които последваха, всички онези кошмари, в които избивах другарите си един по един... бяха ли предупреждение? Изглежда никой не смяташе така. Shnor Hell и ILoveU2 се опитваха да ме убедят, че се самонавивах. Дори и да имаха подозрения, не го показваха.

Чух някой да казва, че можеше това изобщо да не са мои мисли, а просто да ме бяха хакнали. Работният план остана непроменен, а аз бях ужасена от мисълта, че можех да нараня някого от своите. Е, имаше един, когото с удоволствие бих ступала.

- Единственото, което правиш, е да всяваш смут - с досада и пренебрежение ми прошепна vevekoko. - Всички знаем колко си... специална. Не е нужно да парадираш с това.

С тези думи се отдалечи със спокойна крачка по посока на врага и презареди в движение. Побиваха ме тръпки от него, вършеше всичко толкова бавно и прецизно, бълвайки отровни думи с отровен тон в същото време. Беше толкова... психарско.

Това беше може би единственият човек от комуната, с когото изобщо не се разбирах. Напомняше ми на гарван - беше висок, мургав, с черна коса, вдигната на пънкарски гребен и много тъмни очи. Винаги беше облечен в черно и беше в мрачно настроение, готов да се заяде с всеки. До момента не показваше някакви специални умения, може би нямаше такива и затова вечно всички му бяха криви. Може би му беше отредена по-особена роля тук, но това сякаш беше тема табу.

Наливахме щета в битката за Sumadija. Бях разпалена заради силния сърбин отсреща ми, а vevekoko видя сметката на последните капки самообладание, които ми бяха останали. Проследих го яростно с поглед, теглих наум една майна на медитацията и с боен вик открих огън по противника.

Открих огън друг път. По-скоро примигнах глупаво. Мамка му! Късно забелязах, че бях останала на 20 здраве и не можех да стрелям. Сърбинът нахъсан се засили към мен. Примижах в очакване на сблъсъка. Секунда преди да ме размаже някой започна да го обстрелва отстрани. С нарастващо недоумение проследих друг танк, който се вряза в отсрещния. Последва ликуващ вик и победоносен смях.

- Девойка, изпаднала в беда, и идеален момент за подла атака в едно? Как мога да пропусна?

Nikit0o0 ми смигна, докато сърбинът с люти клетви тъпчеше храна в устата си, за да може да може след малко да му го върне. Това започваше много да прилича на площадка за блъскащи се колички. Избухнах в дълъг и гръмък смях.



Направихме подлата атака двойно по-подла, резултатът беше сандвич с плескавица по сръбски. Пристигнахме в щаба с леко закъснение. Този път ILoveU2 събираше абсолютно всички в голямата зала - една от редките, но много важни оперативки на целия екип.

Kогато влязохме, обходих с поглед помещението по навик и преброих двама души по-малко. Стори ми се, че долових напрежение у останалите.

- Какво става? - попитах Марина, когато се настаних до нея. Отговор не последва, само притеснено ме изгледа и въздъхна.
- Kasiopeia я няма. Голяма изненада, голяма трагедия - оттегчено отговори vevekoko зад мен. - Най-вероятно и тя ще зареже всичко, както великия ни водач с внушителното име ШНОРХЕЛ! Знаете ли защо? Защото иска да има ЖИВОТ. Някаква тъпа игра, а вие сте се взели толкова насериозно...
- Да, и ти затова си тук, нали? - стрелна го IvJorell ядно. - И не смей да говориш така за човека, който те приюти... - Погледът й се срещна с този на ILoveU2 и тя замълча по средата на изречението. Какво толкова имаше около това момче, че така упорито го криеха?

Kasiopeia... Наистина не я бях виждала цял ден в щаба. А тя, заедно с Boril Karastoyanov, отговаряше за архивите и никога не отсъстваше толкова дълго. Май тази медитация ме беше отпуснала твърде много, бях започнала да изтървам нишката на събитията.

Вместно да се ядосам на vevekoko, този път се замислих. Моят живот беше тук, но при всички ли беше така? ILoveU2 например вече имаше семейство, напоследък все по-рядко се появяваше - пращаше ни задачите като ЛС и дори рядко излизаше с нас.

В следващия момент нахлу Trifon_Zarezan, застана до ILoveU2 и изгледа всички с думите:

- Изчезнала е.
- Е, знаех си, че няма смисъл да идвам тук - vevekoko се обади отново.
- Тя липсва не само в играта, момче - поклати глава светлоокото ченге. Веселяшкият блясък в очите му беше напълно изчезнал този път. Никога не го бях виждала толкова сериозен. - Родителите й са се обадили тази сутрин в полицията. Обявена е за издирване.

Из залата се разнесе неспокойно жужене. Гласът на ILoveU2 се извиси над останалите и бързо възцари тишина отново.

- Налага се да пренаредим програмата. Revenge, направи пълна проверка и засили сигурността. Специалният екип, имате нова задача - трябва да намерим Каси.

To be continued...