Join the new world

- Знам от какво имаш нужда – прошепна ми познат глас, отклонявайки ме от мрачните мисли – и то определено не се крие на дъното на чашата.
Вдигнах глава разсеяно. Всички на масата разговаряха оживено, а TIE-Fighter ме гледаше с онзи особен блясък в очите, който се появяваше, когато му дойде някоя нова взривоопасна идея.

Всъщност това беше точната дума – взривоопасна. TIE-Fighter беше нашият гений на пироефектите. Дизайнер на виртуални експлозиви и отговорник за „чистките” в еСвета. Временните банове вече бяха отживелица – на Плато толкова му допадна идеята да взривява фирмите на грешниците и самите тях, че възложи на TIE-Fighter да обучи по един свой наследник във всяка еДържава.

- Надушихме един с дузина мултака – продължи той. – Знам вече кой е, знаем локациите на фирмите му, въпрос на време е да одобрят отгоре. Може просто да изпреварим неизбежното и да се позабавляваме. Какво ще кажеш?
Няколко часа по-късно вече нагласях ... в основите на една от фирмите на мошеника, някъде във Видин. Викнах Марина да помогне с филиала й в Русе, а Жу – във Варна. После щяхме да повторим, да потретим и така, докато заличим всичките. Нагласих няколко пакета и на централните етажи и накрая най-горе, където беше офисът на шефа.

Трябваше да си призная, това успяваше да ме разсее. Беше същата рутинна работа, която изпълнявахме винаги, но не по време на техническите паузи или смяната на еДеня, когато нямаше жива душа наоколо. Беше пиков час и беше пълно с работници. Успях да остана незабелязана, сега трябваше да се погрижа никой да не пострада... освен онзи тарикат. Затова се добрах до радиоуредбата и обявих първото, което ми хрумна:

- Внимание! Darkelf раздава безплатни танкове! Всички да се насочат към ... ! Повтарям: darkelf раздава безплатни танкове...

Ако бях обявила авария, сградата нямаше да се изпразни толкова бързо. За щастие, фирмата на елфа беше достатъчно далеч в пространството и щеше да им бъде нужно доста време да се върнат. Шефът, както и подозирах, не се поддаде на изкушението. Навярно щеше с търпение и досада да изчака всички да се върнат.

Преди да вляза в офиса му успях да се свържа с компютъра ми и да пусна winamp-а. С една малка добавка постигнах желания ефект – песента зазвуча из коридорите на фирмата и с плавна стъпка отворих вратата.

Ръце, увити около врата му, телата прилепени. Ляв крак – изпънат настрани, бавно плъзгащ се в полукръг назад. Завъртане на бедрата. Ръката му, минаваща по крака ми, придърпваща ме към него. Топлият му дъх, очите, впити в моите. Резките, почти груби движения, редувани с нежни и извинителни. На все по-кратки интервали, докато кулминацията не взриви телата ни на ръба на възбудата.

Езикът му нагло разтвори устните ми, но аз не се възпротивих. Използвах момента, за да му пусна вируса, който щеше да го парализира до експлозията и след това да деактивира чипа му завинаги. Впих нокти във врата му, за да замаскирам лекото ощипване. Незабавния ефект не му позволи дори да примигне учудено. Довърших целувката, игриво му смигнах и се затичах навън.

Тръгнах след тълпата. Няколко пресечки по-късно завих към окопите, откъдето щях да мода да видя светлинното шоу без проблем. Когато си избрах добра позиция, активирах детонатора. След секунда тътенът огласи всичко наоколо, а аз стоях ухилена до уши, вперила поглед в огъня. Мамка му, това беше красиво!

- Очарователно е, нали? Елегантното унищожение.

Обърнах се.

- Robert Cvetanov, - въздъхнах с усмивка, - никога ли не се затрудняваш да ме откриеш?

- Моята работа е да следя кой къде е все пак – отговори той. – Имам нещо за теб. – С тези думи ми подаде тлъста папка. – Сръбски агент, който доброволно минава на наша страна, включваме го в програма за защита на свидетелите. Правя услуга на приятел на приятел... Мисля, че ще е най-добре при вас да я лансираме.

Погледнах снимката и кимнах.

- Ще се погрижа да стигне до когото трябва.



Saks77 разгледа с любопитство случая и погледна Shnor Hell.

- Можем ли да я вземем? – попита той развълнувано.
- Сигурен ли си, че искаш да рискуваш? – каза Shnor Hell в отговор. – Опитен сръбски шпионин в най-безопасното място в еБългария?
- Бивш сръбски шпионин! – Поправи го saks77. – О, хайде, това е златна мина! Помисли си колко неща можем да научим за специалните им части, нямам търпение да видя с очите си на какво са я учили там...

Наблюдавах безмълвно отстрани. Още в началото се опитах да вметна, че въпреки сигурния информатор, всъщност не знаехме кой точно ни я препоръча, но никой не ми обърна внимание. Shnor Hell никога не отказваше на saks77, когато беше толкова надъхан. И всеки път имаше вид на човек, който прекрасно знае какво прави и какво ще се случи. Може би нямаше причина да се съмнявам. Може би просто аз не знаех кой беше задвижил нещата.

- Ще й трябва ментор. – каза Shnor Hell накрая. – Вкарай я в комуната, проверете уменията й и все пак имай едно наум, нали? – После се обърна към мен. – А ти говори с nikit0o0 да й уреди български акаунт.



- Милица, - възкликна nikit0o0, - очарован съм. Красиво име, красива дама... Е, името ще заменим с друго, не по-малко чаровно.

Момичето кимна и търпеливо зачака nikit0o0 да й оформи новата самоличност. Чудех се как ли се чувстваше в този момент – търсейки спасение в досегашния вражески лагер. Не само ние рискувахме – тя също. Налагаше й се да ни се довери напълно. Какво ли се беше случило, че беше стигнала дотук? И да беше притеснена, не й личеше – съвършено самообладание. Думите на Shnor Hell се бяха запечатали в съзнанието ми: „Все пак имай едно наум.”.

- Готова си – усмихна се nikit0o0. – Добре дошла у дома, Kimmie_bs!



To be continued...

---

На вниманието на вярната публика! От днес с Valentin Krastev стартираме интересен проект. Ще имате възможността да се наслаждавате на общия резултат от два стила в две различни сюжетни линии, като историите на агент Кръстев и Саша Владимировна ще се преплитат в неочаквани посоки. Приятно четене!
От другата страна на историята