Жертви на войната или на себе си?

Day 1,245, 14:06 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna

Стоя насред поляната в средата на гората. Луната не се вижда от облаците, но въпреки това е светло. Разкъсаната ми блуза виси под странен ъгъл, разкриваща разранените ми рамене и пулсиращите болезнени драскотини по гърба ми. Дъждът размива кървавите петна и жули голите рани като с камшик. По ножа в ръката ми проблясват последните удържали на дъжда червени кристали. Оставям водата да промие дълбоките рани по краката ми. Свеждам поглед надолу, а пред мен лежи тялото на млад мъж, чиито угаснали очи са обърнали поглед към небето. Върху обезобразеното лице широко разтворените устни, изкривени в извратена усмивка, на места разрязани, откриват кухина с размерите на юмрук. Там, в ритъма на дъждовните капки, клокочат тихо вода и кръв – като адска отвара, която прелива, и се стича по бузите и шията на мъртвото тяло.

Едната ръка на трупа е вдигната нагоре в отчаяна молба за милост, пръстите, причудливо изкривени, са застинали като камък. На мястото на другата стърчи окървавена счупена кост, а самата ръка лежи на метър от тялото без пръсти. От оголените гърди стърчат две ребра, по които висят парчета кожа. Тялото прилича на разкъсана парцалена кукла. Единият крак е наполовина откъснат от коляното надолу, костта лъщи от дупката в дънките.

Гледам трупа с отвращение и дишам тежко. Оглеждам се. Наоколо е пусто. Само аз, дъждът и разчлененото тяло в краката ми. Падам на колене и забивам ножа в мократа земя. Опитвам се да дишам дълбоко и да не обръщам внимание на болката в раменете и гърба ми.

Блесва светкавица. Някой ме вика по име.

***

Светкавица на фотоапарат. Смехът на Ass Holev ме изтръгна от унеса. Още усещах болката и дъжда по себе си. Огледах се в опит да запазя хладнокръвие.

Просторен уютен бар в центъра на Благоевград. Сепарето ни беше пълно, няколко човека танцуваха отстрани. Потърсих с поглед спътниците си - този път не бяхме дошли по работа, а просто да се забавляваме. Но можеше ли да съществува за хора като нас нещо подобно на просто приятна вечер?

Iliya и Boril танцуваха, Assholev разказваше някакъв мръснишки виц, а Velik Gogov и SvetlioBG седяха на другия край на масата и разговаряха със светлокоса девойка. Пратих кратък SMS и изчезнах към коридора отвън. За миг видях Boril Karastoyanov, който ме проследи с поглед, но не реагира. След минутка се появи SvetlioBG и преди да попита какво става, думите се изляха от устата ми:

- Мисля, че ще направя нещо ужасно. Видях го. Ще убия човек. Не просто ще го убия, а ще го разкъсам! Трябва да ми помогнеш, това не може да се случи...
- Пребледняла си. - SvletioBG обгърна раменете ми с успокоителен жест. - В неделя ще тръгнем заедно към София и ще отидем право при Shnor Hell. Сега се опитай да не мислиш за това, и без това рядко имаме възможност за подобна почивка.

Кимнах.

- Видя ли лицето му? Знаеш ли поне кой е? - попита ме последно.

Погледнах го в очите и тъжно отговорих:

- Да... Беше ти.

To be continued...