Имало едно време Живот или кога реалността се премести

Day 1,214, 08:16 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna
[февруари 2010]

Озовах се в малка празна бирария на центъра на София, топла и светла. Вляво беше барът, зад който високо момче с детско лице бършеше чаши. Погледна ме спокойно за секунда и продължи заниманието си без да ми обръща много внимание. Залата беше тясна и дълбока, а в дъното на последната маса седеше стройна женска фигура с гръб към входа. Светлокестенява коса, спускаща се по гърба й, дясната ръка елегантно държеше цигара. Приближих се бавно.

Когато успях да седна срещу нея и погледите ни се срещнаха, тя засия и звънливият й глас се разля из стаята:

- Хеей! Радвам се да те видя! Направо се забравихме! Как си?

Усмихнах се объркано.

- С теб се познаваме от гимназията, нали? Ти си...

- ILoveU2 – побърза да каже тя. - Не използваме истински имена от съображения за сигурност.

Усмихнах се снизходително.

- Знам, че имаме много да си разказваме... но може би сега е добър момент да ми кажеш какво става. Това някаква шега ли е?

- Съвсем не! Затова съм тук. Това е за теб.

Чак когато ILoveU2 я побутна към мен, забелязах черната непрозрачна папка, която лежеше на масата. Отворих я бавно, за да видя нещо, на което пишеше "Устав на ОЧЗ".

- Ние сме Отряд "Четвърта Зора" - продължи ILoveU2. - Имаме и партия в еРепублик, но там вече съкращението значи Организация на чудовища и злодеи. Един вид камуфлаж, така останалите мислят, че не сме особено сериозни. Идеята е да не се набиваме на очи. Но ти няма да влизаш още там, това по-нататък.

- Защо?

- Първо ти трябва обучение. Но и дотам ще стигна. Ето каква е работата: Когато стана ясно, че ще бъдат пуснати чиповете на пазара, няколко души предвидиха, че последиците далеч няма да са само положителни. Такава реална виртуалност би била идеална среда за развитие на нов вид престъпност.

Вдигнах вежди.

- Не преучеличаваш ли?

- Един от хората, които алармираха за това, е бивш затворник. Има доста опит и е наясно как разсъждава човек с криминални намерения. Та той се свърза с Плато, още няколко човека го подкрепиха и Плато се съгласи с тази теза. Говориха на дълго и на широко, накрая решиха да бъде създаденa специална организация, невидима и обективна, която да играе ролята на витруална полиция и да поддържа реда в еБългария. Отпусна ни и... по-специални права в някои отношения.

- Например?

ILoveU2 се усмихна.

- Ще ти стане ясно с времето, ако се съгласиш да станеш част от този експеримент.

- Но това е току-що пуснат продукт на пазара, не мисля, че някой би се втурнал толкова бързо да граби и мърсува - упорствах аз.

- Права си. Затова в следващата една година ще подложим група нови кадри на усилени и многоаспектни тренировки. Ще направим от тях отлични войници, политици, журналисти и лидери, които ще внедрим навсякъде и които ще са в състояние сами да разпознават и отстраняват вредителите. Идеята е да изпреварим събитията и когато престъпната вълна започне да се надига, да сме подготвени да реагираме веднага.

- Какво става, ако се окаже, че хипотезата ви е грешна и такава "престъпна вълна" изобщо не се появи?

- Нищо. Ще разпуснем групата и просто ще имаме няколко играча със завидни умения в някои ключови области от живота. Във всеки случай нищо не губиш, даже напротив. Но ако се окажем прави, клонове ще бъдат създадени и в други държави.

Имах странното чувство, че нещо не беше точно така.

- Каква е уловката? - Усетих как тонът ми стана по-делови, отколкото ми се искаше.

ILoveU2 въздъхна.

- Ще се наложи да загърбиш досегашното си аз. Използваме само никовете си при контакт с хората от играта, а ако се наложи, се представяме под други имена.

- Но аз съм регистрирана с моето име...

- Още по-добре. Него ще ползваш в играта, а фалшивата самоличност ще остане за реалния живот. Така никой няма да се осъмни. В папката ще намериш още документи за самоличност, както и кратка биография, която ще научиш като своя собствена. Има и други полезни четива, които, вярвам, ще ти се сторят интересни. Започваш тренировките си в еРусия, там ще те поеме наш човек, който ще разпознаеш като Дино Василев. Това ще бъде личният ти ментор за следващите 10-12 месеца, той ще те представи на шефа на отдел Обучение на нови кадри и на останалите от екипа му. Ще се запознаеш и с останалите новобранци.

- Само това ли е? Да си сменя името и да играя малко театър? - Смятах да я изслушам търпеливо. Не бях сигурна дали не ми звучеше прекалено или не беше най-доброто предложение, което бях получавала някога.

- Виж... - ILoveU2 стана сериозна - Няма да те лъжа. Тренировките са безопасни, но не и това, което следва след тях. Ако теорията ни се окаже вярна, това може да е най-рискованото нещо, което си правила през живота си, но и най-доброто предложение, което си получавала някога.

Засмях се по-скоро на себе си. Опасност, напрежение и вероятно много смърт... звучеше добре. Ако не за друго, поне сивото съществуване щеше да придобие някакъв смисъл. Ако пък не станеше нищо, макар и за кратко, пак щях да се забавлявам. Кое беше по-лошо? Да пробвам и да съжалявам после или цял живот да се питам какво щеше да е, ако бях казала „Да”? Помислих си, че това беше като игра на „Черен Петър”. Имаше само една грешна карта, но ако улучех точно нея... какво тогава?

- Ти вярваш ли във всичко това? – попитах отново.

- Все пак съм тук, нали така? - усмихна се на свой ред ILoveU2. - Ти също си тук.

- Какво те кара да мислиш, че ще се съглася?

ILoveU2 ме изгледа съзаклятнически.

- Какво те кара да мислиш, че би отказала?

***

To be continued...