Може би случайно аз се регнах...

Day 1,210, 11:58 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna
[февруари 2010]

...хвърлиха потребителите във възторг, изкарвайки на пазара изключително интересно допълнение. Към играта вече вървят специални слушалки срещу 20 долара, криещи изненада за най-ентусиазираните.

- Със слушалките върви малко устройство, което имплантира еднократно микрочип във врата на играча - разказва верен фен на еРепублик, един от първите, изпробвали иновацията. - В същото време специален софтуер може да бъде изтеглен от сайта на играта и когато включите слушалките към компютъра и натиснете бутона Connect, програмата кореспондира с чипа и изпраща сигнали до мозъка, създавайки илюзията, че всичко се случва наистина.

- Играя вече от около година - споделя 19-годишно момиче от Пловдив - и тъкмо бях решила да спирам, когато видях рекламата и реших да пробвам от любопитство. Това е невероятно - мога да помириша пресния хляб, който току-що съм направила, да чуя куршумите, да видя другите играчи... да усетя. Никога не съм се забавлявала толкова!

Наред с развълнуваните привърженици има и доста разтревожени хора:

- Това е просто поредния номер на админите да спечелят пари. Помните всички ограничения и програмата за лоялни клиенти, нали? След всички стачки им стана ясно, че не могат да ни ограбят така. Този път надминаха себе си! Дай им съвършената илюзия, изпържи им мозъците с електроника и вече имаш не "лоялни клиенти", а направо армия от роби. НЕ СЕ ДАВАЙТЕ!

Въпреки протестите на стотици загрижени граждани и родители, поръчки продължават да валят и новият аксесоар се изкупува до последната бройка. Започва нова ера за геймърите по цял свят. Онлайн стратегиите никога вече няма да са същите.

Финалните думи от репортажа бяха прекъснати от ентусиазирана глава, която се подаде през вратата на кабинета. След като се огледа, същата тази глава бе последвана от стройно високо тяло.

- А, вече гърмят за новото откритие...

- Сакс! Имаш ли новини за мен? - попита мек мъжки глас.

Сакс кимна и очите му заблестяха диво както обикновено, когато беше открил нещо ценно. Неспокойният и вечно енергичен ръководител на отдел Обучение на нови кадри обожаваше работата си и лично подбираше (може да се каже дори колекционираше) попълненията в екипа си.

- Всъщност за това съм тук. Този безумно мащабен бейби бум ми предостави материал за близките две-три години. Намерил съм ти две засега, ама са чудни.

С тези думи той седна срещу събеседника си, стовари две папки пред него и отвори едната.

- Саша Владимировна, 20-годишна, родена в Москва. Малко след раждането й баща й загива при бомбен атентат. Двете с майката бягат надалеч и идват да живеят във Варна, майката се пропива и оставя възпитанието на детето на съседите. Издържа ги богатият чичо от Петербург. Пасивна и мълчалива с афинитет към хладните оръжия.

Сакс замълча за миг.

- Другата още не е в играта. Попаднах на нея съвсем случайно, но звучи обещаващо. Все пак искам да чуя какво мислиш.

Последва кратка пауза и след като получи одобрение с поглед, разгърна и втората папка.

- Марина Радева, 23-годишна, живее в София. Сравнително нормално семейство, но последният й приятел загива в катастрофа. Оттам нататък почва да се бунтува, прибирана няколко пъти за дребни кражби, рисуване на графити по държавна собственост, дори веднъж е скочила на униформен. Приказлива, лесно избухлива, пада си по огнестрелни играчки, за предпочитане пушки.

Тук Сакс се изкикоти въодушевено и пламъчетата в очите му отново се раздвижиха.

- Според мен да ги мятаме и двете. Асоциални, проблемни, на никого няма да липсват. Дори мисля, че ще си паснат. Освен това... - той отвори на последните страници на папките - можем ли да изпуснем нещо подобно или да оставим някой друг да се възползва?

***

[наши дни]

В един от първите пролетни дни за тази година в еВарна цареше тишина. Цял предиобяд нямаше жива душа заради последните обновления. В квартал Чайка (или поне това, което бе останало от него след войните) големите складове вече бяха въведени и зоната беше активна отново. Все още никой не се беше усетил. Е, почти никой...

Изчаках Марина да излезе през централния вход на кооперацията, минута по-късно тръгнах и аз. Затичах се на север, знаейки, че тя се отдалечава в противоположна посока. Подминах 3-4 блока и свих наляво. Тук това бяха работилници и офиси. Всъщност всички оцелели сгради в тоя скапан еГрад, а сигурно и в целия скапан еСвят бяха или фирми, или потенциални такива. Все ми беше едно. Отдавна бях свикнала с тази постапокалиптична картина.

Забавих крачка и когато успокоих дишането, вдигнах телефона.

- Ще ми се да му видя лицето, когато тоя нещастник осъзнае какво е станало - весело започна Марина. - Ще пере пари... глупави хора, как не им хрумва, че винаги има кой да ги хване?

- Зарежи го, вече е пътник - отговорих не по-малко доволна. - Къде ще хапнем? Предлагам Knauf Food, първо качество. Аз черпя.

- Така да бъде! Тъкмо ще ти покажа каква хубава пушка си свих току-що.

В този момент мощен взрив разтресе земята и оглуши смълчаните улици. Огнени кълба изригнаха във въздуха, парчета бетон от вече бившата фирма за оръжие се разхвърчаха като фойерверки. Две женски фигури се отдалечаваха в различни посоки с бавна крачка и ведри усмивки на лицата. Като всеки друг понеделник.

To be continued...