Join the new world

Непредвидени Последствия

Част Трета

-Ужас... Пред нас се откри мъртвият мостик на рейвънския крайцер. Помещението бе средно по ширина и височина, но твърде издължено напред - като таран. В средата си мостикът приютява контролния панел на целия кораб - панелът за наше щастие е невредим и работещ - осветява иначе тъмното помещение. От трите ни страни се открива красива гледка към безкрайният космос със всичките си звезди, а по-напред се вижда и самият Апис. Разразяващата се в момента битка е като светлинно представление в далечината - тук проблесне червено, там светне зелено, трето избухне в синьо. Снарядите и лазерите се виждаха като малки разноцветни точици сред фона на многото звезди. Разбира се това не е този ужас, който привлече вниманието ми и това на моят боен другар Огнен Ас - не, това са красотите на вселената, и красотите на войната - във войната също може да откриеш красота. Не обаче е това този ужас. Пред нас, на около 2 до 3 метра разстояние, застанало пред контролния панел от наша страна стоеше нещо огромно, грозно и пронизващо със отвращение и страх сърцата създание. Какво ти създание! Мерзост на природата! С височина чак до таванът на помещението се явяваше някакво месесто туловище, от което стърчаха разни израстъци - тук един е с формата на извънредно дълга човешка ръка, от другата страна е къс шип, встрани се подава бледа човешка глава с изражение застинало в агония, а в предната си част - оголен женски торс и крак с ботуш. Помещението бе потънало в странна зеленикава мъгла, а във въздуха се носеха интересни малки жълти точици. Съществото бавно, но ритмично пулсираше с цялото си туловище.

-,,Дали не е опасно да се навъртаме тук?" - попита ме Огнен Ас - ,,Е, и да е ние вече сме тук. Да свършваме работата по-бързо." - отговорих му аз и приготвих малкият чип, който пренасяше малка частица - копие на Повърхностен Байпас - трябваше само да я вградя в приемателя на кораба, както впрочем трябваше да се случи и с другите хаотично носещи се крайцери и ИИ щеше да поеме контрол над тях.

Имайки предвид тази чудновата, непредвидена и леко страшна среща с нещото очевидно погълнало екипажа на мостика, то аз и Огнен Ас се приготвихме подобаващо. Той мина вдясно от мен в бойна готовност, а аз предпазливо се приближих до контролният панел и въпросното същество ,,почиващо си" до него. Тези рейвънски кораби и техният интериор и техника са наистина елементарни - всичко е леснодостъпно и дори не изисква потвърждение за сигурност. Бутнах чипът в приемателя - панелът смени цвета си - на холограмния екран се изписаха нови неща, много неща - на нашият си език - Повърхностен Байпас бе поел контрол над този кораб, което означаваше че можем да продължим към следващият.

-Силна болка прониза гръбнака ми, под дебелия слой екзоскелет усетих притискане около гръдния си кош и врат. С периферното си зрение видях нещо дебело, подобно на змия да се увива по мен. Спрях да чувствам пода под краката си.

***

С невероятна бързина съществото бе успяло да опъне дълъг и дебел израстък и да пробие екипировката на Арейт Бърз. Пипалото го сграбчи и започна да го стиска сякаш изцеждаше плод от соковете му. Огнен Ас незабавно се притече на помощ = извади острата си титанова кама подсилена с лазерна обвивка и с един единствен замах разсече пипалото на две освобождавайки Арейт Бърз от хватката му.

Асът се строполи на пода, още на колене, а от туловището на мистериозния звяр се размърдаха и други израстъци. Без да чака сигнал, нито пък повторна атака Огнен Ас се нахвърли върху месестата купчина плът. Замах след замах, израстък по израстък падаше насечен на парчета. Безмилостното кълцане на израстъци се превърна в същинско клане, Огнен Ас наръгваше подаващите се лица, разсичаше останките на телата подаващи се от туловището и разпорваше съществото с невероятна бързина, точност и методичност. Целият той, помещението и всичко вътре бе обляно в кръв, вътрешности, израстъци, плът, зеленикава слуз и човешки останки. Заслужено го наричаха Огненият Ас - този войн от най-висша класа не само умело и смело пилотираше своят джет, водеше въздушни и космически битки, но и бе твърде добър и смел в ръкопашен бой, пояждаше противниците си като неконтролируем пожар. С оглед на представянето си в тази схватка с непознатия месест звяр, то последния не можеше да се очаква да има каквито и да било възможности срещу тази машина на войната, срещу Огненият Ас.

От туловището остана само разпорена, тотално осакатена и напълно умъртвена купчина плът, в чиято среда зееше дълбока дупка, в чиято вътрешност леко пулсираше голямо яйцевидно образование. Огнен Ас разсече жилите, мускулите и всичката плът придържаща това образование в туловището и я изтръгна от него.

С оглед щетата направена върху екипировката на Арейт Бърз, Огнен Ас предложи той да занесе това образование, което предполагаха, че е сърцето на това същество при Астрономикум Администраторум и да го предупреди за съществата криещи се в рейвънските кораби при Апис.

***

На фронта при Апис орбиталната защита бе успяла вече да прихване и ,,арестува" няколко от рейвънските леки крайцери. Не знаейки с какво си имат работа и каква опасност се крие вътре, пипърските защитници бяха скачили вражеските кораби към няколко от орбиталните станции.

-,,Настана хаос и ужас обзе платформата...още с прикачването и отваряне на шлюзовете към рейвънския кораб станцията ни бе нападната и превзета от досега невиждана форма на живот. Изглеждаше на паразит, който деформира човешкото тяло, узурпира съзнанието му и го отдава на най-низките животински...не - демонични инстинкти... Отбранителна Станция: Апис-1:12, която се състои от 11 платформи, с време за обход 3 часа бе превзета за 40 минути... В последните си мигове пиша това за да предупредя всеки, който го открие и чете - ада се е отворил и той се излива върху вселената. Край."

Бордови дневник на командир-отбранителна станция Страшимир Кулобран, по-късно открит в командния център на станция Апис-1:12 с огнестрелна смъртоносна рана в главата - самоубийство.

-Следва продължение...