Митовете за Царството... част 3

Day 4,965, 09:18 • Published in Bulgaria Bulgaria • by drunkenmastah

Понеже тъпунгерите не вярват на статистика, нека да цитираме самите депутати от Народното събрание през тридесетте години...


На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”. Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България. Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.

В изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., за жизненото равнище в България депутатът Серафим Георгиев казва:
"Как ние практически решаваме социалният въпрос ? Той не е в нас само въпроса на градския работник, той е въпроса и на селския работник, той е въпроса и на трудещите се въобще. И когато ние сме единствената земеделска страна - нека цитираме нашия министър на земеделието Багрянов "без земеделие", когато много от синовете на селото са отежнени поради обективни факти, ние избиваме в прояви, които не са дотам красиви. Известно ви е че в 1909-та българският селски народ е бил 3 млн души. До 1934-та той става 4,8 млн души. В това време продуктивно наетите в стопанството селски синове нарастват с 95%, когато общо населението се е увеличило с 60%, а обработваемата площ с 55%. Това са съотношения изнесени вече, които само разкриват картината на нашето действително стопанско положение. Ако през 1886-та на едно активно заето в земеделието лице се падаха 28 ДКА нива, днес се падат 13,3 ДКА. Поради това, че градските поминъци за 40 години са прибрали само 500 000 пришълци от селото, че в следвоенните години не може да има емиграция и не може да има придвижване на селските синове от селото към градските поминъци, днес ние имаме свободни 1/4 от продуктивните сили на българското село, т.е. ние фактически имаме днес 1,1 млн души в една скрита безработица. Ето кое усложнява разрешението на социалния проблем в България и ето кое повече ни налага с двойни усилия да помислим върху него и да се опитаме да го решим. Някои се опитаха да го решат чрез една динамизация на земеделието, чрез подобрения и мероприятия от технически характер, чрез въвеждането на нови сортове, чрез подобрение на расата на домашните животни, чрез насърчение на земеделското производство. Не е мъчно да се разбере, че по този начин ние можем да направим много. Но не дадем ли една справедлива цена на селският продукт и не пипнем ли да разпределим правилно националния доход, социалния проблем не ще бъде разрешен. (ръкопляскания).
И ВНИМАНИЕ СЛЕДВА КУЛМИНАЦИЯТА...
"Ето как като се свалят социалните висини и като се издигнат социалните низини, може да се намери някъде по средата обществената хармония. Обществената хармония ще дойде върху плоскостта на селското задоволяване на материално бедстващите, оплоден с вдъхновението на една национална идеология, която желае действително да изгради един нов човек, един нов гражданин, една нова България. Г-да народни представители, нека ви припомня една друга картина на българският живот. По мои изчисления, без да претендирам, че съм специалист по земеделските въпроси към 1939-та поради неравномерното разпределение на националния доход между село и град, се падат на ден, на глава към един селянин 4,50 лева (Уаааааааааааааааау). Това показва, че действително картината на българската мизерия е страшна, че има една страшна оскъдица и страшна закъснялост, която ни изправя пред фактите, за които често приказваме тук, а именно селянина бяга от благословения селски труд и най-важното българският селянин, да се мъчи да решава въпросите на своя хал чрез еднодетна и двудетна система. Ето ви намаляване на раждаемостта поради липсата на поминъчни условия за живот. Аз мога да ви припомня картини от Берковско, която видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо хляб. А един агроном ми разправяше следната картина: "На гости сме. Ядем фасул чорба. Майката сърдито прави бележка на децата: не кусвайте с всяка лъжица по едно зърно боб, срамота е, има по-стари хора." Бедната майка ! Тя не знае колко детският организъм има нужда от белтъци и че липсата на тия белтъци изправя децата пред израждане. Мога да ви прочета данни, които г-ца Мочева - една млада агрономка - ни дава от своята анкета на хиляди семейства, които е анектирала според научният метод. Според данни на тая анкета проведена, както казах по научен метод се уставява, че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.
Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол.
Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато.
Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.