Зимна приказка
B0R1L
Денят беше 27.12 от изминалото десетилетие, часът бе 6:00, алармата извъня. Борил се приготви да излезе, набута в раницата си една ябълка и една мандарина, заедно с други неща, които можеше да му потрябват. Тамън си изми зъбите, когато телефона извъня, часа беше 6 и 15... колата го чакаше отвън. Той влезе вътре, запозна се и поздрави двамата Илия и Юлита, беше се уговорил да посрещне изгрева на Алеко по препоръка на Звездев, докато в София нямаше сняг. Това за него беше измерението еРепублика - запознаването с нови хора покрай играта, коледните желания към Плато не се бяха изпълнили, но може би на Стефанов ден щеше да се случи нещо интересно.
На бариерата пристигнаха по тъмно, минаваше 7 и 10 и до изгрева оставаше малко повече от половин час.
Борил там се запозна с другите ентусиасти, сред които един коледар,
Винаги се е радвал да се запознае с нови хора, особено такива с отворени души и умове подобни на неговия. Повървяха в снега до мястото за посрещане.
Придружаваше ги Голди.
Изчакаха слънцето да пробие мъглата, със слънце в душите
После се прибраха на топло в хижата където Борил се сгря с чай с ром, доброто настроение беше заразило всички.Даже едната хубава девойка извади телефона си и пусна песни за пеене, и всички развеселени от момента, запяха. Нямаше значение дали могат да пеят или не. Денят почна с усмивка.
Благодаря ти Звездев, че ме запозна с тези хора
Междувременно...
една зимна приказка от мой приятел от друга игра и от връх Мусала успоредно с нашата зимна приказка
Comments
Първа 🙂
Втори...ей пак ме изпревариха...
https://media.giphy.com/media/vxcvpm3uIc9TG/source.gif
о7
🙂
Хубава приказка, че и истинска 🙂
Моята ше е по! 🙂
давай я
o7
🙂
Похвално!
о7
Прекрасно! Браво на вас! 🙂