Вестник ML Брой 67 - Един свят има нужда от промяна...

Day 2,018, 07:33 Published in Bulgaria Romania by Luclf3r

Привет, еРепички!
Нека това бъде една малка тайна без викове по нечии стени или линкове на едно или друго място. Попадналите - попаднали, миналите се са се минали. Песен за фон без връзка със статията, а по-скоро с намигване от лабораторията Vacuum-I Breathe

Предупреждение
Статията съдържа частично споменаване на далечен аспект от играта. Може да се приеме за мелодраматична, но със сигурност е спамерска (и не на последно място) съдържа и много "аз". Ако не ви се чете нещо такова просто спрете до тук с това.

Пак и отново предупреждение
Статията която ще прочетете (ако го направите) може да ви се стори на моменти неразбираема. Това е преднамерено и с цел да я разбере най-вече този който съм преценил, че трябва. Не ми се случва за първи път това своеволие, но щом не е още забранено от играта в замяна на контета с който допринасям в сайта (чуждица за съдържание) мога да си го позволя.

"Някъде си там във виртуалното се водят войни и България има нужда от вас"
Помните го, прочели сте го, а някои от вас са тук точно заради призиви като този. И на мен ми го натъртваха при обясняването защо да дойда тук. Но аз не дойдох когато ми казаха за играта първо, а месеци след това, и определено не го сторих заради това. Говорил съм за много от аспектите на играта. Е, ще споделя малко и тези около мен самият. Ще се упражня в графоманстване, ще си направя един вид душевна маструбация. Това разбира се са едно от моите много проявления което както всеки опит за психоанализа или други очертавания в рамки на моето поведение предизвиква от определена усмивка до бурен смях в мен.

Помня как кандидатствах в отряда си.
Как се старах този момент да бъде едва когато мога да си го позволя без да товаря тогавашния бюджет. А чата ли? Понякога съм "генерирал" доволно количество спам, друг път съм казвал нещо сериозно и приказката е замлъквала. Старал съм се обаче повече да чета от колкото пиша. Взимал съм отношения за неща които в някаква степен може да се смята, че предават "отбора" в когото съм, но пък защитавам нещо, което смятам за правилно. Чел съм, че са ме наричали моралист. Дума която е по-скоро обидна в днешният свят. Тръгвал съм си на няколко пъти от чата и затова е имало причини, а не афект. Било е заради уважение към хора или заради уважение към мен. Говоря с недомлъвки специално за какво уважение и какви хора става въпрос, но от уважение към тях и пак думичката "мен" не смятам за редно да споделям.

За личното
Не съм сигурен дали се случва във вас, но в мен се случва - Тишината. Да аз съм интроверт на моменти правещ се на екстроверт (споменах горе за спама). Извън играта някои неща в миналото задълбочиха това. Направиха го в пъти по-дълбоко. Обаче за това което сме и се е случило не можем да обвиняваме миналото. Това значи друг да понесе вместо нас отговорност. Отговорността за това което сме сега носим предимно ние. Същото това минало ми помогна по различни начини да преодолея станалото и за това разбира се си платих, но бих го направил и отново. Една от алтернативите според мен би била самосъжаление или други себе-нараняващи неща. Нещо което не мога да си позволя. А моя милост не съжалява за миналите си грешки, защото са го научили ако не друго да се замисли преди да ги направи отново. Разбира се за това ми помогнаха (малко или много е без значение) и хората за които говорих в преден брой Вестник ML Брой 65 - Аматьор да се наричам... Тази игра освен всичко ми поднесе нещо което си бях пожелал да срещна – човек който смятам за приятел. Малко се получи като с несподелените любови. Ти го цениш ама той не знае. Все тая. Хора с които провидението (или пък привидението) ни раздели. Но моите недипломатични решения доведоха до този обрат. Не ми е приятно за случилото се но и не бих постъпил по друг начин и сега въпреки загубата.

И пак и отново
С някои хора сме на една вълна с други не сме. Живота все пак ни позволява да видим и тези които мислят много различно от нас, но се радваме и на тези с които имаме какво да си кажем... Такива които говориш много и по различни теми. Такива които ти дават парчетата от пъзела който си редиш, но от друга гледна точка. Правят от 2 на 3 измерен или пък като онези с които си говориш до ранна сутрин след цяла нощ в чат. Срещаме се като на станции в метрото и се разминаваме след като човека слезе на своята спирка. Съжалението е излишно, а мостовете са напълно изгорени. Просто и кратко като между две натискания на копчето на мишката. Има лека тъга, но:
- вече е късно да се връщат тези моменти (например човекът е еУмрял)
- бих постъпил по същият начин защото и тогава решението ми да е било привидно изглеждащо като резултат от афект, но е напълно обмислено
- навикът да се извинявам за чужди грешки (такива за които смятам, че човека на който се извинявам е направил) не ми е присъщ. Правил съм го веднъж за много добър приятел и прибавям частицата "бивш" в изречението. И най-малкото смятам за пълна загуба на време, а колкото и глупаво да изглежда с оглед това, че го казвам в игра, аз нямам време за губене.

Гадно ми е че вече вероятно никога няма да говоря с човека и ми липсва компанията му, но това е част от предимствата и недостатъците заради които избрах да играя тази игра. Да наивно е да го кажа, но дойдох наред с другите неща (някои за които съм дори споменавал) и заради свестни хора, а защо не и приятели (не визирам думата от фейсбук), а защо не да се докажа потенциал по един или друг начин.

Пак стигаме до принципи
Човек съм който цени и твърди, че носи отговорност за всяка написана и изказана дума. Смятам написаното по-горе, че може да се намира и за грешка като откривам чувства и лична информация за себе си. Приел съм кое да е "хлъзгаво" и кое не. Ще се хванете за думата "грешка" нали? Там е работата, че както казвам и за книгата ми – "грешка на младостта" . Така ще кажа и тук, но те въпреки грешки трябва да се направят. Когато я завършвах не оставих нищо за следваща. И сега не знам дали ще има нов брой защото всичко което исках да кажа специално тук го казах.

И спам...
Само мога да подаря нещо на тези които си направиха труда да прочетат нещото написано днес. Който изнамери прословутия сайт на книга ми ( за която говоря във вече няколко броя) споменавайки линк към профилът си в играта (в полето Коментари) печели 10% отстъпка от цената и през интернет до 15 юни 2013. Коя е и що е, как е моето реално име е нещо което ще спестя защото го третирам за спам :-j. И нещо гръмко за накрая:

Един свят има нужда от помощ и промяна. Това е вашият личен свят, за който играта е не цел, а просто средство за нещо несъразмерно по-голямо.