Join the new world

Това е статия за е оня кункус кускус конкурс на бодил.

---

Сърцето му претръпна, когато камъка се измъкна от пръстта. Още от ранно утро при изгрева на слънцето той започна своята задача за деня. Преди часове беше преминал през подножието и първите склонове. Вече бе следобед и горещите слънчеви лъчи пареха по врата му и потта му капеше от челото, докато се катереше към върха. Остана му само последното изкачване преди да достигне своята цел, но това изкачване бе и най-стръмното. Налагаше му се да се катери камък по камък, издадени от скалата и тънката почва върху нея.

Точно тогава нацели и този мамещ камък, който се оказа много по-малък и ненадежден, от колкото му се искаше. Камъка се извъкна от сухата пръст и остана в ръката му, а той залитна леко назад и едва се удържа с другата си ръка и един крак. Въздъхна тежко, какво изпитание преминаваше, за да постигне най-добрия резултат. С лек страх погледна нагоре и за негова най-голяма радост, му оставаше още малко изкачване, преди стръмнината да свърши. С нови сили той намери удобно място за катерене и продължи още десетина минути, преди най-накрая да се качи на върха.

Той се огледа. Целта му трябваше да е някъде тук. От години други ентусиасти идваха на това място и намираха това, което търсеха. Същото, което търсеше и той. Започна да обикаля около храсталака от вечнозелени растения. Но те не му трябваха. Той търсеше специален храст с дебели клони. И точно тогава го видя - заветния храст. Веднага го изтръгна силно с корените от земята, скочи радостно и хлъзгайки се по задник се спусна надолу по склона, като избягваше стърчащите камъни. Същите, които така усърдно търсеше по пътя нагоре.

Вече се здрачаваше, когато се прибра вкъщи. Отиде на двора и хвърли изтръгнатия храст върху скарата за барбекю. Започна да пали храста с запалка в едната ръка и отворена хладна бира в другата. След две бири и няколко псувни, храста най-накрая се предаде и започна се запали. Той гореше с малък блед огън, но за сметка на това правеше гъст бял пушек, който скоро покри целия двор като гъста мъгла.

След около час пушека започна да се разсейва - сигурен знак, че огънят е приключил с изгарянето на храста. Нашия герой беше приключил със шестата бира точно навреме и дойде с лопатка в едната ръка и прожектор в другата. По това време само пълната луна осветяваше двора. С плавни движения и широка усмивка той загреба финната пепел от скарата.

След няколко дни четене във форуми, търсене в гуглето и даже гледане на пет видеота в ютуб на различни езици, от които разбра само нашенски, той беше готов. Изсипа специялната пепел в саксията с рози и така я натори. След това я поля и легна да спи.

---

Какво друго може да правиш, като си такъв маняк на тема градинарство. Само най-добрата тор за любимата ти роза.

Поздрави,