Полковник Борис Дрангов /ОБНОВЕНА/

Day 4,494, 08:58 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Avitohol17
Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех.[1] През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.
През 1894 година след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. През 1895 г. е произведен в първия офицерски чин – подпоручик и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893 година със заповед №3 е назначен за младши офицер в четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом. През 1899 година със заповед №2 е произведен в чин поручик.[2]

В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова – дъщеря на Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене – четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 187😎 влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и в Балканската война (1912 – 1913) като опълченец.[2] Райна и Борис се женят, имат 5 деца, едно от които – Кирил Дрангов – е виден деец на ВМРО.Големите жертви, които дава офицерският състав на армията, налагат през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:
„ Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.[5]
ИЗВЕСТНИ ЦИТАТИ НА ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ:
1.Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!
2.Предпочитай да бъдеш осъден за излишна смелост, отколкото за излишна предпазливост.
3.Нападай неприятеля всякъде, където го срещнеш; щастието се усмихва само на смелите.
4.За да победим врага, трябва не да разрушим веществената му сила, а да убием духа му.
5.Изплашеният е полуразбит.
6.По-голямата смелост побеждава по-малката.