Конкретиката :)

Day 4,175, 00:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
Здравейте скъпи приятели, Уважаеми еСънародници!" 🙂



Понеже на някои хора една година конкретика не им е достатъчна, а за други връзката с историята и възможностите да се учим от нея е плод на въображение, с удоволствие ви прилагам конкретната конкретика 😊 за развитието на държава в ситуация на криза. Разбира се, всичко това за можещите да направят връзка с реалния живот и извадят поуки от българската история.

Приятно четене!

„ През 1908 година Фердинанд връчва мандата на Александър Малинов за съставяне на правителство. Ляпчев логично е избран за министър на търговията и земеделието.
Ляпчевата политика насърчава българското земеделие, занаятчийството и индустрията. Представя се и като добър дипломат, когато го пращат в Цариград да уреди въпросите около обявяването на Независимостта. Освен това, с вещина Ляпчев оборва необоснованите искания на Компанията на Източните железници, която настоява за обезщетение за това, че той е национализирал българските отсечки. След това е за кратко и министър на финансите. Като такъв ограничава излишните държавни разходи и налага ред и отчетност във финансовите ведомства.

( Тук ще отворя една скоба )

Интересното в случая е, че за преговорите е изпратен Министърът на Земеделието, което само по себе си говори за безспорните му качества. Предвид далновидната политика на Ляпчев, ( готови разчети и няма никакво намерение да отстъпи и грош), България успява да извоюва независимостта си по мирен път. Войната би коствала на България (по памет ), около 30 млн. златни френски франка на ден, а приблизително това е сумата, която трябва да заплатим за свободата си. Тук разбира се, ще отмина участието на Русия в преговорите, както и подбудите, с които са помогнали за подписването му. Спекулациите по темата са много, а нямам желанието да разпалвам русофобски настроения.


„Като министър, Ляпчев се прочува, че прави каквото трябва, а не каквото би се харесало на избирателите. Във всичките му финансово-икономически желания се вижда един стремеж за укрепване на българското стопанско положение, за намаляване на разходите на хазната, както и дълговото обременяване, и не на последно място – за стимулирането на занаятчийството и дребните стопанства.

В навечерието на „Денят на престъпното безумие“, Ляпчев категорично се обявява
против Междусъюзническата война и предупреждава Фердинанд за очакваните последици от назряващия конфликт. За зла участ, той се оказва прав и Първата национална катастрофа става факт.

В годините до влизането на България в Първата световна война демократът е в опозиция и открито критикува министър-председателя Васил Радославов за желанието му да включи България на страната на Централните сили.

Въпреки това, през 1916 година, Ляпчев и Буров убеждават правителството и депутатите-либерали да се приеме Закон за стопанските грижи и обществена предвидливост, чиято цел е да се улесни продоволствието с храни, фураж и други продукти на населението и армията.

Това показва, че макар и опозиционер и антантофил, Ляпчев не е човек, който е склонен в тежък за България час да постави партийните пристрастия пред нуждите на Отечеството.
След като става ясно, че поредната война ще бъде изгубена, на власт отново идва Демократическата партия, а Ляпчев за втори път поема министерството на финансите.

Опитва се да ограничи инфлацията и да оправи продоволствените проблеми, които съпътстват всеки един военен конфликт. Заедно със Симеон Радев са изпратени в Солун, за да сключат Солунското примирие с генерал Франше Д‘Eспре.


Годините, свързани с управлението на Александър Цанков, Ляпчев отново прекарва в опозиция до 1926 година, когато именно той ще го замени на премиерското кресло. За неговото управление често са използвани думите „Со кротце, со благо се стига надалеко“. Макар и да не са изречени от самия Ляпчев, те напълно характеризират управленската му линия.

Във външната си политика дипломатът съзнава, че ревизията на омразния му Ньойски договор и евентуалното присъединяване на родната му Македония, Добруджа и Беломорието могат да станат само по мирен път, поне на този етап. Един от най-големите му успехи също е свързан с международната политика – на 10 юни 1926 година съветът на ОН отпуска бежански заем на България, който е жизненоважен за страната в този момент."

( Някои от построените тогава къщи, можете да видите и днес )

" През 1928 година Ляпчев оглавява ново правителство, но назряващата в края на 20-те и началото на 30-те години Световна икономическа криза удря тежко и България. Това, както и невъзможността за компромиси между различните политически сили, карат Ляпчев да подаде оставка на кабинета преди парламентарните избори през 1931 година. На 21 юни с.г. изборите печели Народният блок. Седем дни по-късно Ляпчев подава оставка

По този начин, роденият в Ресен политик за пореден път се доказва като истински демократ и прави нещо нечувано за периода на 20-те години, когато властта се взима единствено с преврати и кръв – оттегля се от управлението след честни избори…“



( източници, уикипедия и други )


Приятна игра!
🙂