[Президентско] Кое, кога, как и защо...

Day 4,031, 02:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Government of eBulgaria

Здравейте!

В следващите няколко реда ще се опитам да обясня причините за действията ми.

На 27ми ноември написах в депутатския чат в телеграм следното:

„…На въпросната среща освен ответния удар са дискутирали и нещо много любопитно. Вдъхновен от изключително добрата комуникация между нас и Астерия през последните няколко кампании и огромната помощ, която получихме, реших преди няколко дни да попитам шефчетата в Астерия каква е процедурата за членство в съюза, защото исках вече да минем на следващото ниво, а не просто да бъдем сателит(проАстерия). Та, на срещата се е обсъдило нашето членство и разбрах, че всички са гласували „ЗА“. Това ще рече, че ще бъде пуснат закон в играта за приемането ни в съюза. Има ли нужда от референдум? Не съм наясно как стоят нещата със съюзите…“

Последва дискусия, на базата на която реших, че не е нужно да бъде проведен референдум, защото депутатите бяха единодушни, че ще гласуват „ЗА“. Нали все пак те са народни представители? Според мен правилата за референдум са остарели – такъв трябва да има едва когато има голямо разделение между депутатите и едва тогава да се предприеме запитване към народа.

Защо писах единствено в телеграм?
- Защото там съобщенията се изпращат в реално време и съответно най-активните играчи са там.

Защо не написах същото в масовото съобщение в играта?
-Защото от месеци насам масовите съобщения се използват за хранеж и ,когато пусна нещо важно, то се губи в спама и после получавам въпроси от рода на „ама това сега го разбирам, кога сте го обсъждали?“ – най-пресен пример е гласуването с „НЕ“ на всички мпп-та по време на ивента. Или може би просто трябваше да го напиша и да отчета дейност? Извинявам се за което!

Защо не написах същото във форума?
-Защото от месеци насам, когато напиша някой план или нещо важно в скритата секция, хърватите са първите, които научават за това. Дори са ми вадили скрийнове. Така че за мен форума не е сигурно място за споделяне на подобна информация.

Защо не пуснах директно референдум?
Защото… механиката. Не знам дали сте запознати, но първо Астерия трябваше да пусне вътрешен(помежду си) закон, в който всяка страна-членка трябва да гласува дали е съгласна да бъдем приети или не. Дори при един глас „НЕ“, гласуването се счита за отхвърлено. Затова не исках предварително да бия тъпаните, че тече подобно гласуване – за да не останем с пръст в уста – да сме си гласували, че сме съгласни да влезем някъде, а всъщност някой да гласува с „НЕ“ и всичко да отиде у ряката. Затова за тази цел единствено бяха информирани депутатите в телеграм.
Хората, които задвижихме нещата, бяхме аз, ленивеца и Перин – ако искате ми вярвайте.

Защо решихме да влезем в Астерия?
Защото искам да затвърдя позициите ни, а не съюзниците ни да мислят, че стоим на два стола. Омръзна ми да бъда притискан от хървати и компания за разни унизителни напове или пък да ни бъдат сваляни звезди, да ни се обяснява колко сме готини и как ще ни приемат обратно с отворени обятия. Трябва да се знае точно и ясно каква е позицията ни, за да се сложи край на всички манипулации.

Защо не е достатъчно просто да си се бием заедно?
Поне от три години сме проАстерия, ако ли не и повече. Имало е кампании, в които мнозина са се питали „Астерия кога ще дойде?“. Как да дойде след като не сме част от съюза? Тоест те не са били задължени да го направят, а само когато имат интерес. Не е достатъчно, защото не влизаме в договорките им. Най-пресен пример – Астерия имат/имаха нап с Андес, в който нямаше как да бъдем включени – следователно по всяко време бяхме застрашени от Чили и Аржентина, надявам се още помните последните ни две битки с чушлетата – първата в Естония, а втората – в Испания. Когато си част от нещо, означава, че можеш на разчиташ на някого да ти пази гърба. В обратния случай – трябва да се молиш дали случайно въпросните ще благоволят да ти помогнат. Така ги виждам нещата и затова прибегнах до този ход.

В крайна сметка искам да се извиня, че не се допитах публично до всички. В моите очи това беше просто формалност след като с години вървим рамо до рамо с Астерия като скачени съдове. Не очаквах, че до такава степен ще разбуня духовете, очаквах единствено жлъч от про-Чили настроените българи. Явно съм сгрешил. Извинявам се за прибързаните си действия, но не исках да изпусна момента.


Боклук на ряпата,
windfall