Безверие... в тягостно безвремие
Day 3,688, 06:49
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by didi210
Светли и честити празници, еРепубликанци! Здраве и късмет за всички!
Нещо от мен по зададената тема към Мастиленият лабиринт - "Безвремие". Стихчето НЕ участва в конкурса.
Защо изгубих се в магия?
Защо повярвах в думи празни?
Готова ли съм да изтрия
сакрални тайнства тъй прекрасни?
Защо душата ми се рее?
Къде е пристана душевен?
Защо сърцето ми копнее,
отровено от пристъп гневен?
Защо не искам да повярвам,
че приказката вече свърши?
Ръце през въздуха прокарвам,
а нещо сякаш ги прекърши…
А исках само да те стигна,
със пръсти аз да те открия.
Очи в очакване да вдигна
и устни в твоите да впия.
Пробудих се, а теб те няма.
Разми се сянка в тишината.
Историята тук за двама,
Обостря силно сетивата…
Болезнено присвила устни,
крещя мъчително безмълвно.
Несетила целувки сластни,
ръцете тръпнат инстинктивно.
Защо разтърси из основа
душа ми фина и любяща?
За теб на всичко бях готова,
потънала във сляпост зряща.
И как отново да обичам?
Сърце ми как да те забрави?
И как „любими“ да изричам
Щом вяра в мене не остави.
***
Защо душата ми се рее?
Къде е пристана душевен?
Защо сърцето ми копнее,
отровено от пристъп гневен?
***
По регламент след последната строфа се реве 15 минути
Нещо от мен по зададената тема към Мастиленият лабиринт - "Безвремие". Стихчето НЕ участва в конкурса.
Защо изгубих се в магия?
Защо повярвах в думи празни?
Готова ли съм да изтрия
сакрални тайнства тъй прекрасни?
Защо душата ми се рее?
Къде е пристана душевен?
Защо сърцето ми копнее,
отровено от пристъп гневен?
Защо не искам да повярвам,
че приказката вече свърши?
Ръце през въздуха прокарвам,
а нещо сякаш ги прекърши…
А исках само да те стигна,
със пръсти аз да те открия.
Очи в очакване да вдигна
и устни в твоите да впия.
Пробудих се, а теб те няма.
Разми се сянка в тишината.
Историята тук за двама,
Обостря силно сетивата…
Болезнено присвила устни,
крещя мъчително безмълвно.
Несетила целувки сластни,
ръцете тръпнат инстинктивно.
Защо разтърси из основа
душа ми фина и любяща?
За теб на всичко бях готова,
потънала във сляпост зряща.
И как отново да обичам?
Сърце ми как да те забрави?
И как „любими“ да изричам
Щом вяра в мене не остави.
***
Защо душата ми се рее?
Къде е пристана душевен?
Защо сърцето ми копнее,
отровено от пристъп гневен?
***
По регламент след последната строфа се реве 15 минути
😃
Facebook
Twitter
Discord
Comments
ти на тъс поема стихче ли ѝ викаш?
а весели празници
и по Коледа, Кака, хората наблягат на свинско с винско.. не на тревица в лулица
🙂
- Помните ли как празнувахме миналата Нова година?
- Не.
- Хайде тази, пак така!😃
И аз така 😃
Размерът има значение 😃
😃
земи ти тоя сатър
естествено, че има значение
Работоспособността му - също!
Твоите големи цомби
в ръцете ми са като бомби
срещу врага щом аз тях зафуча
медал нов ще да забуча
Браво!
Добро, Како!
o7
Браво! Много добро стихотворение.
баси мама та!
няма какво друго да кажа
Баси мамата зле или баси мамата - якото 😃
Еее, не съм чак толкова зле 🙂
Пак не разбрах - харесва ли ти или не ти харесва 😃 Иначе дописах в статията, че по регламент накрая се реве 15 минути 😃
Ако не ставаше щях да ендорсна 5 лева 😉
Благодаря за оценката!
Е че извиняваш, ама ревах само 13 минути... Весели празници!
Хахаха, Кика, уважи ми мъката както трябва де 😃
Чекай! Сега си шибнах коленото у бюрото... Сигурно че ги докарам даже повече от 15 😉
Хахахаха
Ся ш рИва, слез 15 минути ш пиша 🙂
а. чак пък рев ? ст'а!
Такаа, избръсаф сополите, съг ш пиша...
Браво, Диди, май трябва да се замислиш за смяна на амплоато.
Тц... И така ми е добре 😉
Кака ,смени си дилъра
и чемшира окастри ли го за празниците
[removed]
[removed]
[removed]
[removed]
[removed]
[removed]
[removed]
Зарад' туй бедро на снимката, веднага вотнах. Твое ли е?
Аудан, от 10 години стои там 😃
От 10 години? Не се ;ли изморява? Нуждае с от масаж, иначе изтръпва.
Кака , не мога толкова . Сълзи не останаха вече . Виж , двамата заедно може да опитаме да ги докараме до 15 след 3-тата ,,лимонада ''😉
yav he he
Имаше една песен на Мариус Куркински с отговор по темата 😉
🙂
Много лично и чувствено, Диди!
"Едни живеят в тихо отчаяние, другите живеят в брак".🙂
Робърт Орбън
Не, че се оплаквам, но... Имай го предвид!🙂
Ето защо те обичам, защото не винаги те разбирам 😉)) Иначе нямаше да си ми тръпка 😃
И аз го обичам по същата причина, пЪ да видиш как се обясняваме с дни и нищо не си разбираме, но всеки си пее неговата песен хахаг
[removed]
Върха!!!
Да ти дава наградата Морфей!
Благодаря! Не участвам в конкурса. Излях настроения. Не е добре, че е твърде лично, но има моменти, в които на човек му се крещи!
Точно чистата емоция в творбата я прави върховна. Съчувствие и някак си като катарзис... да бях учел по литература повече, че по-добре да се изразя.
Конкуренция на Яворов правиш,Диди. Настроението е същото след прочита,както и тематиката.И все пак за всеки влак има пътници.Вярно,за този си требе късмет,но без него нищо не става.Солам се е сетил нещо,аз пък на другия полюс- за една песен на ДДТ от време оно.Не толкова поетична,но вярна до болка.
Късмет да пожелаем на лирическия герой да намери Човека за себе си.
О, Яворов, твърде висока летва 😉 Къде съм аз любител в еРеп и къде е Яворов 😃 Благодаря сърдечно за оценката и пожеланието към лирическия герой 😉
Има твърде много можещи, които се подценяват и твърде много бездарници,които мислят,че всичко могат.Ние тук не сме критици от "Литературен фронт",но жокер не ни требе.Потенциала е факт.
Благодаря, Вели. Емоцията може би си казва думата 😉