Грехът на НАП-а

Day 3,616, 04:16 Published in Bulgaria Bulgaria by Sollam
Скъпи Приятели,Уважаеми еСънародници,

Моля, вотвайте и коментирайте изданията на eWeekly!

Приятно четене!🙂



Сигурен съм, че повечето от вас, уважаеми читатели, са наясно със значението на съкращението (НАП).
Най-вероятно при произнасянето му в представите на всеки изплуват множество уговорки, пазарлъци, неспирни разговори в чатове, шикалкавене от едната и другата страна. Претенции, изисквания, надлъгвания и куп други хитрини от сергията на политиката. Ето, защо сключеният наскоро НАП на Балканите изненада всички. Бих казал дори, че това е най-бързо подписаният НАП, от моят престой в играта. Преди да разгледаме причините и следствията, нека се върнем към събитията, довели до подписването му.


За разлика от историята в реалния живот, която ни учи, че светкавичните войни не винаги водят до успех, тук тактиката на светкавичната война постигна своите цели. При това на няколко пъти.
След офанзивата по Русия и Финландия, както и последвалата я в Южна Америка, за мнозина от нас бе ясно, че следващата цел за „освобождение“ ще са Балканите. Правителствата на Македония и България очакваха атаката и не само, че не предприеха нищо, но като че ли приветстваха предложението за НАП с известна доза облекчение.

В създалата се ситуация, печеливш се оказа Колин.

Ще попитате: „Защо?“


1.
Много са случаите в еИсторията, в които българи и македонци са водили продължителни войни с превес ту на едната, ту на другата страна. Пинг-понг войните и окупацията не са нещо ново за тях, така че и едните, и другите са имунизирани срещу апатията от превземането на оригиналните им региони.

2.
И българи, и македонци се свикнали да отстъпват при промоции на вафли или пакове, знаещи, че скоро парите ще свържат и фронта ще се обърне.

3.
И двата народа не се бият активно, когато някой води военни действия на окупираните от тях региони, но когато оригиналните им региони са нападнати, сраженията стават ожесточени, а народите единни.

4. Същото между впрочем важи и за румънци и сърби.
Колин се сражава с тях, но в колониите им, а не на границата на оригиналните им региони. Едно е сигурно и той го знае: Сърбия и Румъния не се Русия и Финландия.


На всичко изброено до тук, Колин трябваше да противодейства не само с кредитна карта или със закупени яки акаунти, а с денонощия висене по чатове пред монитора, в пускане на КО-та, организация и прочие – болестно състояние, което не бих пожелал или причинил никому.
Да, тази война щеше да коства много ресурси и на двете враждуващи страни. Най-вероятно България и Македония щяха да изгубят колониите си в Индия… Може би и картата на Колин щеше да се продъни, но физически и психически, едва ли някой би издържал нещо подобно.

Защо обаче тактиката успя и в тактиката ли бе скрит ключа на успеха?


Със сигурност, не!

Причините биха могли да бъдат много и от различен характер:
Дали умората в управляващите Македония вече месеци. Дали в младия български президент, който извести в кампанията си, че няма да налива реални пари в играта. Дали решения да се помогне на наши съюзници… Дали лошата комуникация с тях, (защото организация нямаше) или гафовете с ОАЕ и Куба…Можем за прибавим и задаващият се „ивент“ и още куп други причини, които биха намерили място в дългия списък.

Основната причина обаче, на която едва ли биха повярвали някои от гръцките ни колеги е, че както в Македония, така и България започнаха да се чуват гласове за освобождаване на гръцките територии.и подписването на НАП. Лично за мен, продължителната окупация на една страна и един народ, е дори по-отегчителна от да речем една пинг-понг война. Рано или късно всеки от нас се замисля за хората,( не играчите), играещи от другата страна на мониторите.

Но нека се върнем към НАП-а.


Българите и Македонците са не по-малко костелив орех от латиносите, а като към това добавим прословутата гръцка въртяност и турски пазарлък, преговори от подобен род често са обречени на провал. В много от случаите, препратките и асоциации със събития от миналото на народите в реалния живот, правят преговорите почти невъзможни.
Както заяви министърът на външните работи на България (Old7):

„-Без Колин тези преговори щяха да се проточат с месеци.“

Реално погледнато, България и Македония сключиха по-изгоден НАП от последния, оставайки в арабските колонии, които гърците считат за своя изконна собственост. От друга страна, Гърция запази съюзника си на Балканите, но лично за мен по-впечатляващото при подписването е, как момчетата от „Гама“, (известни с кредитните си карти и предизвикали диктатура в страната си), са подписали въпросния НАП с угрозата от нечия кредитна карта, която би могла да се обърне срещу техните собствени.
Разбира се хипотетична заплаха, но не и изключена.🙂

В този ред на мисли, няма как да не се признае медиаторската роля на Колин в преговорите, както и успеха от подписания НАП и приключването на войната.


Само че, както и да го увъртаме, каквито и плюсове и минус да изнамираме, не можем с ръка на сърцето да не признаем:


С подписването на този НАП преговарящите страни погребаха Държавността!